Диана Габалдон - Каменният кръг

Избата под рафинерията била достатъчно удобна, с легла и нощни гърнета, и освен шума отгоре през деня, нищо друго не ги смущавало. Все пак момчетата не знаели защо са там, макар че предполагали какво ли не, всяко предположение по-невероятно от предишното.

— И от време на време един огромен черен човек слизаше при нас с госпожа Абърнати. Винаги ги молехме да ни кажат защо ни държат там и ще ни пусне ли? Но тя само се усмихваше, потупваше ни и ни казваше, че ще видим, като му дойде времето. После избираше някое момче и черният го хващаше за ръката и го извеждаше. — Иън говореше разстроен и някак изумен.

— Момчетата връщаха ли се? — попита Джейми. Ръката му ме потупа леко, аз посегнах и я стиснах.

— Не… обикновено не. И това ужасно ни плашеше.

Редът на Иън дошъл шест седмици след пристигането му там. Три момчета били изчезнали и когато зелените очи на госпожа Абърнати спрели на него, той не бил готов да сътрудничи.

— Започнах да ритам черния, да го удрям — дори го ухапах по ръката — каза той печално, — и имаше много гаден вкус — целият беше покрит с нещо мазно. Но въпреки това той само ме халоса по главата така силно, че ушите ми писнаха, вдигна ме и ме изнесе на ръце. Сякаш бях малко дете.

Иън бил отведен в кухнята, съблечен, изкъпан и облечен с чиста риза — но нищо друго. После го завели в къщата.

— Беше нощ — каза той тъжно — и всички прозорци светеха. Много приличаше на Лалиброх, когато слизаш от хълмовете по тъмно и мама тъкмо е запалила лампите — едва не ми се пръсна сърцето, като я видях и си помислих за дома.

Но нямал много време за носталгия. Херкулес — или Атлас — го отвел нагоре по стълбите към спалнята на госпожа Абърнати. Тя го чакала, облечена с мека и широка роба със странни бродерии по ръба — в червено и сребърно.

Била сърдечна и любезна, предложила му питие. То миришело странно, но не било гадно, и тъй като нямал избор, той го изпил.

В стаята имало две удобни кресла, в двата края на дълга маса, и голямо легло с балдахин. Той седнал в едното кресло, госпожа Абърнати седнала в другото и започнала да му задава въпроси.

— Какви въпроси? — попита Джейми, защото Иън започна да се колебае.

— Ами за дома ми, за семейството ми — питаше за имената на сестрите и братята ми, за лели и чичовци. — Потрепнах леко. Значи затова Гейли не беше изненадана от появата ни! — И всякакви други неща. После тя… тя ме попита… дали съм лягал с жена. Все едно ме питаше дали искам каша за закуска! — Звучеше шокиран от спомена.

— Не исках да ѝ отговоря, но не можах да се спра. Беше ми много топло, сякаш имах треска, и не виждах добре. Но отговорих на всичките ѝ въпроси, а тя просто седеше, усмихваше се и ме гледаше с големите си зелени очи.

— Значи си ѝ казал истината?

— Да, казах ѝ — отвърна бавно Иън. — Казах ѝ, че съм лягал с жена, казах ѝ за Единбург, за печатницата и за моряка, за бардака, за Мери… за всичко.

За първи път Гейли изглеждала недоволна от отговорите му. Изражението ѝ станало по-твърдо, очите се присвили за миг. Иън сериозно се изплашил. Щял да избяга, но крайниците му тежали, а до вратата стоял гигантът.

— Тя стана и закрачи из стаята, каза, че съм съсипан, тъй като не съм девствен, и каква работа имало едно малко момче като мен да се забърква с жени, за да го развалят? После спря да говори, наля си чаша вино и я изпи. Като че ли започваше да се успокоява.

— После се засмя и ме огледа внимателно. Каза, че все пак не било пълна загуба. Ако не съм ставал за това, което е намислила, съм ставал за друго. — Звучеше леко задавено, все едно го стягаше яката. Джейми издаде въпросителен звук и Иън пое дълбоко дъх, за да продължи.

— Ами тя… тя ме хвана за ръката и ме накара да стана. После ми свали ризата и — заклевам се, чичо! — коленичи пред мен и ми лапна оная работа.

Ръката на Джейми стисна рамото ми, но гласът му издаваше само слаб интерес.

— Да, вярвам ти, Иън. И после е правила любов с теб, така ли?

— Любов ли? — Иън звучеше замаян. — Не… всъщност не знам. Тя… ами, накара оная ми работа да се изправи и после ме накара да легна на леглото и прави разни неща. Но изобщо не беше като с малката Мери!

— Да, предполагам — каза сухо чичо му.

— Господи, беше странно! — Усетих тръпката на Иън в тона на гласа му. — По някое време вдигнах очи и видях черния, стоеше точно до леглото и държеше свещ. Каза му да я вдигне по-високо, за да виждала по-добре. — Замълча и чух леко гъргорене, докато пиеше от една от бутилките. После издиша треперливо.