Диана Габалдон - Каменният кръг

— Чичо. Ти някога… лягал ли си с жена, без да го искаш?

Джейми се поколеба за миг, ръката му пак стисна рамото ми, после каза тихо:

— Да, Иън. Лягал съм.

— О… — Момчето замълча и го чух да се почесва по главата. — Знаеш ли какво е, чичо? Как можеш да го направиш, но никак не го искаш и се мразиш за това, и… и все пак… е хубаво?

Джейми се изсмя тихо.

— Е, Иън, оная ти работа няма мозък, а ти имаш. — Вдигна ръка от рамото ми и се обърна към племенника си. — Не се тормози, Иън. Не си могъл да го спреш и вероятно ти е спасило живота. Другите момчета — онези, които не са се върнали в избата, — знаеш ли дали са били девствени?

— Ами… за няколко знам със сигурност… защото много време си приказваме. И се опознахме. Някои се хвалеха, че са били с жена, но си мисля… от приказките им… че всъщност не са били. — Замълча за миг, сякаш не искаше да попита, но знаеше, че трябва. — Чичо… знаеш ли какво е станало с тях? С останалите момчета?

— Не, Иън — каза Джейми. — Нямам представа. — Облегна се на дървото и въздъхна дълбоко. — Ще можеш ли да заспиш? Ако можеш, трябва, защото ни чака много път до брега утре.

— О, мога да спя, чичо — увери го Иън. — Но не трябва ли да стоя на пост? Ти трябва да си починеш, беше прострелян. — Замълча, после добави смутено. — Не ти благодарих, чичо Джейми.

Джейми се засмя, този път спокойно.

— Няма защо, Иън — отвърна с усмивка в гласа. — Лягай да спиш, момче. Ще те събудя, ако се наложи.

Иън послушно се сви и след малко вече дишаше дълбоко. Джейми въздъхна и се облегна пак на дървото.

— Искаш ли и ти да поспиш, Джейми? — Надигнах се до него. — Аз съм будна, мога да пазя.

Очите му бяха затворени, светлината на угасващия огън играеше по клепачите му. Той се усмихна, без да ги отваря, и потърси ръката ми.

— Не. Ако може само да поседиш малко с мен, за да гледаш. Главата не ме боли толкова, когато съм със затворени очи.

Седяхме в тишина, хванати за ръце. От време на време се чуваше странен шум или далечен писък на животно в тъмната джунгла, но като че ли нищо не ни заплашваше.

— Ще се върнем ли в Ямайка? — попитах накрая. — За Фъргъс и Марсали.

Той поклати глава, после спря и потисна стон.

— Не. Мисля, че ще тръгнем към Елеутера. Това е холандски остров. Можем да изпратим Инес с лодката на Джон, за да каже на Фъргъс да дойдат при нас. Скоро няма да стъпя пак на Ямайка.

— Да, сигурно. — Помълчах и попитах: — Питам се как ли ще се справи господин Уилъби — И Тиен Чо. Сигурно няма да го намерят, ако остане в планината, но…

— О, той ще се справи добре — прекъсна ме Джейми. — Има си пеликан да му носи риба. — Устата му се изви в усмивка. — Освен това, ако е хитър, ще успее да тръгне на юг, към Мартиника. Там има малка колония от китайски търговци. Казвал съм му; казах му, че ще го заведа там, след като приключим в Ямайка.

— Не си му ядосан? — Погледах го с любопитство, но лицето му беше спокойно, почти гладко на светлината на огъня.

Този път той много внимаваше да не раздвижи главата си, но сви едното си рамо и направи гримаса.

— Ох, не. — Въздъхна и се настани по-удобно. — Не мисля, че е съзнавал какво прави или е разбирал последствията. И ще е глупаво да мразя човек, който не ти е дал нещо, което сам не притежава. — Отвори очи с лека усмивка, знаех, че мисли за Джон Грей.

Иън потрепна в съня си, изсумтя силно, обърна се по гръб и разпери ръце. Джейми го погледна и усмивката му стана по-широка.

— Слава богу. Той ще се върне при майка си с първия кораб за Шотландия.

— Не знам — усмихнах се аз. — Може да не иска да се върне в Лалиброх след всички тези приключения.

— Не ме е грижа дали иска — каза твърдо Джейми. — Връща се, ако трябва ще го сложа в клетка. Търсиш ли нещо, сасенак? — добави, защото ме видя да ровя в тъмното.

— Намерих го. — Извадих кутийката с иглите от джоба си. Отворих я, за да проверя съдържанието ѝ, и присвих очи заради слабата светлина. — О, добре, има достатъчно за една доза.

Джейми седна по-изправен.

— Не ме тресе — каза, като ме гледаше изплашено. — И ако си намислила да забиваш гадните си шипове в главата ми, няма да стане, сасенак!

— Не за теб. За Иън. Освен ако не искаш да го изпратиш при Джени болен от сифилис и други такива интересни неща.

Веждите му се извиха чак до косата и той се смръщи от болка.

— Какво? Сифилис ли? Мислиш ли?

— Никак няма да се изненадам. Изразената деменция е един от симптомите на напредналата болест — макар че в нейния случай е трудно да се каже. Все пак по-добре да се подсигурим, нали?