Диана Габалдон - Каменният кръг

Лоренц се засмя непринудено.

— Светло пурпурно — отговори той. — Не знам дали ще бъде червено на сутринта, но се изненадвам колко често такива признаци се оказват верни. Но, разбира се, тук играе роля и научният принцип — светлината се пречупва от влагата във въздуха, както наблюдавахме сега с луната.

Повдигнах брадичка и изпитах удоволствие от полъха на бриза, който повдигаше тежката коса, падаща върху врата ми.

— Но какво ще кажеш за странните явления? За свръхестествените неща? — попитах аз. — За нещата, за които правилата на науката сякаш не важат?

„Аз съм учен“, спомних си как ми каза веднъж той. Лекият акцент като че ли само подсилваше спокойния му делови маниер. „Не вярвам в призраци.“

— Какви например са тези явления?

— Ами… — За миг се помъчих да се сетя за нещо, а после прибягнах до примерите на самата Гейли. — Например хората с кървящи рани, като тези на Исус? Астралните пътувания? Виденията, проявленията на свръхестественото… онези странни неща, за които няма рационално обяснение?

Лоренц изсумтя и се намести по-удобно на пейката до мен.

— Бих казал, че работата на науката е само да наблюдава — отговори той. — Да търси отговори там, където може да ги намери, но да си дава сметка, че на този свят съществуват много неща, за които няма да бъде намерена никаква причина — не защото такава причина не съществува, а защото ние знаем прекалено малко, за да я открием. Задачата на науката не е непременно да настоява за обяснение, а само да наблюдава с надеждата, че обяснението само ще се появи.

— Това може да е типично за науката, но не е характерно за човешката природа — възразих аз. — Хората винаги искат обяснение.

— Така е. — Темата започваше да събужда интереса му; той се облегна назад, скръсти ръце на шкембенцето си и възприе тон на лектор. — Точно по тази причина учените градят хипотези — предположения за причината за дадено наблюдение. Но никога не бива да бъркаме хипотезата с обяснение — с доказателство. Виждал съм много неща, които могат да бъдат описани като странни. Например рибопадът — явление, при което много риби, от един и същи вид, държа да отбележа, и с една и съща големина, ненадейно започват да се изсипват от ясно небе върху сушата. Изглежда, че за това явление не съществува никакво рационално обяснение — и все пак доколко е уместно да го приписваме на някаква свръхестествена намеса? На пръв поглед не ти ли се струва много по-вероятно някакъв божествен разум да е решил да се позабавлява, като ни засипе с риба от морето, отколкото да е настъпило някакво метеорологично явление — внезапен пороен дъжд, торнадо, нещо от този род? — което, макар и невидимо за нас, все още упражнява въздействието си? И все пак… — гласът му стана по-замислен — защо — и как! — е възможно едно природно явление като внезапния пороен дъжд да отреже главите — само главите! — на всички риби?

— Ти самият виждал ли си подобно нещо? — попитах аз, заинтригувана, и той се засмя.

— Така разсъждава един истински научен разум! — подсмихна се той. — Това е първият въпрос, който задава всеки учен: откъде знаеш? Кой го е видял? Аз мога ли да го видя? Да, виждал съм подобно нещо. Всъщност три пъти, макар че в единия случай пороят беше от жаби, а не от риби.

— Да не си се намирал близо до морския бряг или до някое езеро?

— Веднъж бях близо до брега и веднъж до езеро — това беше с жабите, — но третия път се случи много навътре в сушата — на двайсетина мили от най-близкия воден масив. И все пак рибите бяха от вид, който съм виждал само надълбоко в океана. В нито един от случаите не забелязах никакви смущения във въздуха горе — нито облаци, нито бурен вятър, нито един от онези прочути водни потоци, които изригват от морето и се насочват към небето. И все пак рибите паднаха — това поне е факт, защото ги видях с очите си.

— А ако не си го видял, не е факт, така ли? — попитах сухо аз.

Той се засмя със задоволство и Джейми се размърда и измърмори нещо, сгушен до бедрото ми. Погалих го по косата и той отново заспа.

— Може да е, а може и да не е. Но един учен няма откъде да разбере, нали така? Как пишеше в християнската Библия — „Блажени, които не са видели, и са повярвали“ [41] Йоан 20:29. — Б.пр. ?

— Точно така пише, да.

— Някои неща трябва да бъдат приети като факт, макар че причината им не може да се докаже. — Той отново се засмя, този път немного весело. — В качеството си на учен, който освен това е и евреин, може би имам различен поглед към явления като стигмата — както и представата за възкръсване на мъртвите, което е огромна част от това, което цивилизованият свят приема като безусловен факт. И все пак това скептично гледище е нещо, за което за нищо на света не бих могъл да спомена пред другиго освен пред теб, без да се изложа на голяма опасност сериозно да пострадам.