Диана Габалдон - Каменният кръг

Исмаил стоеше сам; другите се отдръпнаха от него като от зараза.

— Кажи ми каквото искам да знам, Буаса.

Главата на Маргарет се наклони леко, в светлосините ѝ очи проблесна веселие.

— Какво искаш да знаеш? — каза дълбокият глас леко троснато. — И защо? Ти ще идеш, каквото и да ти кажа.

Леката усмивка на лицето на Исмаил бе като ехо на усмивката на Буаса.

— Така е — каза тихо. — Но те… — Кимна към придружителите си, без да сваля очи от лицето. — Ще дойдат ли с мен?

— Може — отвърна дълбокият глас. Изсмя се доста неприятно. — Личинката умира след три дни. Няма защо да стоят тук. Само това ли искаш от мен? — Без да чака отговор, Буаса се прозя широко и от нежната уста на Маргарет се чу силно оригване.

Тя затвори устни и очите ѝ пак опустяха, но мъжете не забелязваха. Започнаха да разговарят оживено и Исмаил ги усмири, като ме погледна многозначително. Те замлъкнаха и се отдалечиха, но продължиха да мърморят и се озъртаха към мен.

Исмаил затвори очи, когато последният напусна поляната и раменете му увиснаха. Аз самата бях доста изтощена.

— Какво… — започнах и спрях. Отвъд огъня един мъж излизаше от полето със захарна тръстика. Беше Джейми, висок колкото стръковете. Гаснещият огън покриваше ризата му с червени като косата му петна.

Той вдигна пръст към устните си и аз кимнах. Събрах крака под себе си и хванах лекьосаната си пола. Можех да скоча покрай огъня и да стигна до него, преди Исмаил да ме е стигнал. Но Маргарет?

Поколебах се и се обърнах да я погледна. Видях, че лицето ѝ отново оживява. Беше озарено, нетърпеливо, устните се отвориха и сияещите очи се присвиха така, че изглеждаха леко скосени, докато се взираха над огъня.

— Татко? — чух гласа на Бриана до себе си.

Космите по ръцете ми настръхнаха. Това беше гласът на Бриана, лицето на Бриана, сините очи бяха потъмнели и скосени от нетърпение.

— Бри? — прошепнах и лицето се обърна към мен.

— Мамо — каза гласът на дъщеря ми от гърлото на оракула.

— Бриана — каза Джейми и тя се обърна рязко към него.

— Татко. Знаех си, че си ти. Сънувала съм те.

Лицето на Джейми беше пребледняло от шок. Видях устните му да оформят думата „Господи“ и той инстинктивно се прекръсти.

— Не позволявай на мама да тръгва сама — каза гласът уверено. — Тръгни с нея. Аз ще те опазя.

Не се чуваше нищо друго освен пращенето на огъня. Исмаил стоеше като омагьосан и се взираше в жената до мен. После тя заговори отново, с мекия и леко дрезгав глас на Бриана:

— Обичам те, татко. И теб, мамо. — Наведе се към мен и аз усетих миризмата на прясна кръв. После устните докоснаха моите и изкрещях.

Не помня как съм скочила и как съм прекосила поляната. Знам само, че се вкопчих в Джейми и зарових лице в палтото му, трепереща.

Сърцето му бумтеше под бузата ми и си помислих, че и той трепери. Усетих как ръката му описва кръстния знак по гърба ми, после ме прегърна здраво през раменете.

— Всичко е наред — каза той. Усещах как гърдите му се издуват и се стягат от усилието да говори спокойно. — Тя си отиде.

Не исках да поглеждам, но се насилих да извърна глава към огъня.

А там всичко беше спокойно. Маргарет Кембъл седеше кротко на пейката и си тананикаше, като въртеше дълго черно перо от опашката на петела върху коляното си. Исмаил стоеше до нея и я галеше нежно по косата. Прошепна ѝ нещо — въпрос — и тя се усмихна хрисимо.

— О, никак не съм изморена! — увери го и погледна с обич белязаното лице, което се издигаше в мрака над нея. — Какво хубаво парти беше, нали?

— Да, бебѐ — каза той нежно. — Но сега си почиваш, нали? — Обърна се и изцъка силно с език. Внезапно две жени с тюрбани се материализираха от мрака; сигурно бяха чакали наблизо. Исмаил им каза нещо и те веднага се приближиха да се погрижат за Маргарет. Изправиха я и я поведоха, като ѝ шепнеха мили думи на френски и африкански.

Исмаил остана, гледаше ни през огъня. Беше неподвижен като един от идолите на Гейли, като изваян от нощта.

— Не дойдох сам — каза Джейми. Посочи небрежно през рамо към захарната тръстика, намеквайки за въоръжени подкрепления.

— О, и да си сам — каза Исмаил с лека усмивка. — Няма значение. Лоа говори с теб, в безопасност си. — Гледаше ни преценяващо.

— Ха! — възкликна с интерес. — Никога не бях чувал лоа да говори на букра . — И поклати глава.

— Сега тръгвате — каза тихо, но властно.

— Още не. — Джейми ме пусна и се изправи до мен. — Дойдох за момчето Иън; няма да си тръгна без него.