Оливър Боудън - Братството

— Целете кулите, глупаци! — изкрещя сержантът.

— Трябват ни амуниции!

— Тогава слезте в склада! И побързайте! Всеки момент ще пробият през портата!

Междувременно другият топ избуча и стреля. За радост на Ецио цял отряд нападатели се строполи, превърнат в море от кръв и кости.

— Презаредете! — изкрещя сержантът. — Стреляйте пак по моя команда!

— Почакай кулата да наближи — нареди Ецио. — И се целете в основата, за да рухне. После стрелците ни ще довършат оцелелите.

— Да, сър.

— Бързо усвояваш тактиката — вметна оръжейникът.

— Инстинкт.

— На бойното поле добрият инстинкт се равнява на сто войници — отвърна оръжейникът. — Но тази сутрин пропусна обучението. Непростимо.

— Ами ти? — попита Ецио.

— Хайде, хайде — ухили се оръжейникът. — Вторият топ покрива левия фланг, но командирът на стрелците е мъртъв, стрела от арбалет го порази в челото. Предаде Богу дух, преди да се сгромоляса на земята. Ти поеми оръдието. Аз ще наглеждам топовете да не прегреят и да не се пръснат.

— Дадено!

— Но внимавай как се целиш. Войниците на приятелката ти се бият пред крепостните стени. Гледай да не ги улучиш.

— Каква приятелка?

Оръжейникът му намигна.

— Не отричай, Ецио. Живеем в малък градец.

Ецио тръгна към второто голямо оръдие. Един от стрелците го мокреше с гъба да го охлади, а друг тъпчеше с барут дулото, преди да го зареди с тежкото желязно гюле. Трети подготвяше фитила, запалвайки го в двата края, за да не се забавят, ако единият внезапно угасне при допира.

— Да действаме! — възкликна Ецио.

— Да, командире!

Ецио огледа полето отвъд стената. Зелената трева беше опръскана с кръв, а падналите в боя лежаха сред житните снопове. Войниците на Катерина в униформи в жълто, черно и синьо се мяркаха сред туниките в тъмнолилаво и жълто на наемниците на Борджия.

— Насочете по-малките оръдия към враговете. Целете се по лилавото и златното — разпореди Ецио. — А големият топ да вземе на мушка обсадната кула. Доста близо е. Трябва да я съборим.

Стрелците завъртяха оръдието и наклониха дулото към основата на напредващата кула, която вече се намираше на петдесетина метра от стената.

Вперил поглед в целта, Ецио не усети как улучиха съседния малък топ, който избухна, разпръсквайки нажежено желязо. Отломките отрязаха главата и ръцете на стрелеца, застанал на сантиметри от него. Ръцете на мъжа паднаха на земята, последвани от тялото му, от което бликнаха фонтани кръв. Остра миризма на изгоряла плът изпълни ноздрите на Ецио, скочил да заеме мястото на загиналия.

— Запазете хладнокръвие! — изкрещя той на останалите от отряда. Присви очи към целта. — Така… дръжте здраво и… огън!

Чу се грохот, Ецио отскочи встрани и видя как гюлето се разбива в основата на кулата. Дали един изстрел беше достатъчен? Кулата се олюля силно и после — слава Богу! — рухна на земята странно бавно, събаряйки част от мъжете вътре и премазвайки другите. Воят на ранените мулета, които я теглеха напред, се сля с какофонията от предсмъртни стенания и уплашени писъци — неизменната свита на всички битки. Ецио забеляза как воините на Катерина налитат върху ранените и объркани противници. Тя самата ги предвождаше с блеснала на студеното слънце броня. Ецио я видя как забива меч право в дясното око и в мозъка на капитана на Борджия. Тялото на мъжа се гърчи и въртя дълго в агония, с размахани ръце, мъчещи се напразно да уловят вклиненото острие и да го извадят.

Не разполагаха обаче с време да се наслаждават на победите и да отдъхват на стари лаври. Ецио надзърна над бойниците и видя отрядите на Борджия да влачат огромни тарани към главната порта и същевременно чу предупредителния вик на Катерина. „Ще изпратим хиляда воини във Форли да й помогнем срещу този кучи син Чезаре“, зарече се Ецио.

— Влязат ли, ще ни избият до крак — чу глас до рамото си.

Ецио се обърна. Беше възрастният старши сержант.

Шлемът му беше изчезнал и от грозна рана върху главата му се стичаше кръв.

— Трябва да изведем хората. Незабавно.

— Някои вече побягнаха, но по-немощните са в клопка.

— Аз ще се заема — отвърна Ецио, спомнил си предупреждението на Марио. — Поеми командването тук, Руджеро. Виж! Ето там! Опрели са кула в бойниците. Щурмуват стената! Изпрати подкрепление, иначе сме изгубени.

— Да, сър!

И сержантът изчезна. Крещейки заповеди, поведе взвод войници, които се строиха бързо и след секунди се впуснаха в ръкопашен бой с ожесточените наемници на Борджия.