Оливър Боудън - Братството

— Ябълката е на сигурно място — увери го Марио. — Върви! Дори при най-малкия знак, че Борджия ще пробият защитата, евакуирай града. Разбираш ли?

— Si, zio mio 8 8 Да, чичо (ит.) — Б.ред. .

Марио положи длани върху раменете му и впи сериозно очи в неговите.

— Съдбата ни е само отчасти в нашите ръце. Владеем я само донякъде. Но не забравяй, никога не забравяй, племеннико, че каквото и да се случи с теб или с мен днес, Божият пръст движи всички ни.

— Ясно, Capitano.

След кратко мълчание, Марио протегна ръка.

— Insieme per la vittoria! 9 9 Заедно за победата (ит.) — Б.ред.

Ецио стисна пламенно десницата му.

— Insieme!

Когато Марио понечи да тръгне, Ецио му извика:

— Capitano, пази се!

Чичо му кимна мрачно.

— Ще се постарая. А ти взимай най-добрия ми кон и поемай бързо към външната стена.

Извади меча си и с гороломен боен вик призова мъжете си да се изправят срещу врага.

Ецио го изпрати с поглед и се затича към конюшнята, където го чакаше старият коняр, чийто блуден кон беше спасил предния ден. Огромният ръждивокафяв жребец бе оседлан и готов.

— Maestro Марио вече изпрати нареждане — обясни старецът.

— Подминал съм разцвета на силите си, но никой не може да ме обвини в мудност. Ma attenzione 10 10 Но внимавайте! (ит.) — Б.ред. , този кон е огън и жупел!

— Вчера го усмирих. Днес ще ме познае.

— Вярно е. Buona fortuna 11 11 На добър час (ит.) — Б.ред. . Всички зависим от вас.

Ецио се метна на седлото и насочи буйния кон към външните стени.

Пресичаше вече опустошения град. Шивачът лежеше посечен и мъртъв пред работилницата си — кому беше сторил зло? — а Анджелина плачеше пред изгорелия си до основи дом; защо не се бяха смилили над нея?

Войната изискваше безпощадност и жестокост. Войната вилнееше като злобно дете. В гърлото на Ецио се надигна жлъчка.

Свобода, милосърдие и любов — само за тях си струваше да се бориш и да убиваш — и те съставляваха сърцевината на кредото на асасините. На Братството.

По пътя пред очите на Ецио се редяха сцени на ужасна разруха. В лумналия в пламъци град царяха гибел и хаос.

— Децата ми! Къде са децата ми? — крещеше млада жена, която той подмина безпомощно.

— Събери, каквото можеш, и да бягаме — дочу мъжки глас.

— Мамка му! Кракът ми! Простреляха ме! — изкрещя друг.

— Накъде да бягаме? — пищяха неколцина и се щураха паникьосано наоколо.

— Мама я няма! Мамо! Мамо! — викаше малко дете.

Ецио се постара да не дава воля на чувствата. Нямаше време да помага на шепа хора, но успееше ли да организира защитата, щеше да спаси мнозина.

— Aiuto! Aiuto! 12 12 Помощ, помощ! (ит.) — Б.ред. — крещеше девойка, заобиколена от войници на Борджия, които я повалиха на земята.

Ецио профуча мрачно напред. Щеше да ги убие. Да ги избие до крак. Нямаше ли милост този Чезаре Борджия? По-зъл ли беше от папата? Възможно ли беше да съществува по-жесток тамплиер?

— Вода! Вода! Донесете вода! — отчаяно зовеше мъжки глас. — Всичко гори!

— Къде си? О, Боже! Къде си, Марчело? — чу се женски вопъл.

Ецио галопираше напред, стиснал устни, но виковете за помощ кънтяха в ушите му.

— Come’ usciamo di qui? 13 13 Оттук ли да се измъкнем (ит.) — Б.ред.

— Бягайте! Бягайте!

Крясъците и стенанията надвикваха топовните гърмежи. На виковете за помощ и за спасителен път от обсадения град безмилостните воини на Борджия отговаряха с канонада след канонада.

„Моля те, Боже, да не пробият стената, преди да заиграят нашите оръдия“, помисли си Ецио и макар да чуваше как малките топове обстрелват нападателите, големият им събрат, който беше видял предния ден, единственият, способен да срине огромните дървени обсадни кули на Борджия, насочили се към града, мълчеше.

Той пришпори жребеца нагоре към бойниците и скочи от седлото на мястото, където за последно бе видял пияния оръжейник до триметровото оръдие. Съвсем изтрезнял, той даваше указания на стрелците как да насочат дулото към кулата, която техните калени в битката врагове бутаха бавно, но сигурно към крепостния вал. Ецио забеляза, че височината й се равнява на каменните укрепления.

— По дяволите! — измърмори той.

Как биха могли да предвидят бързината и — дори Ецио нямаше как да не го признае — съвършената стратегия на нападението?

— Огън! — извика прошареният старши сержант, който отговаряше за първото голямо оръдие. Топът избумтя и подскочи назад, но гюлето пропусна на косъм целта и разцепи единствено няколко дъски от върха на обсадната кула.