Оливър Боудън - Братството

Успаха се, разбира се, но Ецио не искаше да се лиши от ласките й в името на оръдейната стрелба, макар част от съзнанието му да го кореше за това. Отдалеч до слуха му долитаха забързан тропот и гръмогласни команди, последвани от бумтене на топове.

— Упражняват се с новото оръдие — каза той, когато за миг Катерина застина и го изгледа въпросително. — Маневри. Марио е строг пълководец.

Завесите от тежък брокат възпираха светлината и стаята оставаше закътана в нощен сумрак; прислужникът не ги обезпокои.

Скоро изпълнените с наслада стенания на Катерина заглушиха всички останали шумове. Ръцете му се сключиха върху стегнатите й хълбоци, а тя го придърпа настойчиво към себе си, когато ги сепна нещо по-силно от топовен залп.

Внезапно от покоя и топлината на спалнята не остана и помен. Прозорците избухнаха с могъщ трясък, отнасяйки част от каменната стена, а огромно гюле влетя вътре и се приземи, нажежено като лава, на сантиметри от леглото. Подът се огъна под тежестта му.

Инстинктивно Ецио се хвърли закрилнически върху Катерина при първия знак за опасност и в същия миг любовниците се превърнаха в професионалисти и съратници — за да останат любовници, първо трябваше да оцелеят.

Скочиха от леглото и навлякоха дрехите си. Ецио забеляза, че освен стъкленицата с ароматно масло, Катерина бе скътала под полите си и много полезна кама с назъбено острие.

— Какво, по дяволите…? — извика той.

— Върви да намериш Марио — настоя тя.

В спалнята влетя ново гюле, разтърси гредите над току-що опразненото им легло и го надроби на парчета.

— Войниците ми са в предния двор — обясни Катерина. — Ще ги открия и ще ги отведа зад крепостта, за да ги обкръжим. Кажи на Марио, че така съм решила.

— Благодаря — каза Ецио. — И внимавай!

— Ще ми се да се бях преоблякла — засмя се тя. — Следващия път гледай да резервираш стая в хотел.

— Да се погрижим да има следващ път — отвърна той усмихнато, но нервно и си препаса сабята.

— Обзалагам се, че ще има! Arrivederci! 6 6 Довиждане (ит.) — Б.ред. — извика Катерина и се втурна навън, изпращайки му пътьом въздушна целувка.

Ецио огледа отломките от леглото. Оръжията от Кодекса — двойното острие, отровната кама и пистолетът — бяха погребани под тях и най-вероятно унищожени. Поне Скритото острие му беше останало. Дори в най-тежките мигове не би го забравил — последното завещание на убития му баща.

Ецио нямаше представа колко е часът, но опитът му подсказваше, че нападенията започват обикновено призори, докато жертвите са още объркани и сънят слепва очите им. Беше късметлия, че обучението му го бе възнаградило, дори на четирийсет, с бдителността и гъвкавостта на котка.

Вече навън и върху бойниците, той огледа околността. На много места в града под него горяха пожари. Видя, че работилницата на шивача и домът на Анджелина са лумнали в пламъци. Горката Клаудия нямаше да празнува тържествено рождения си ден тази нощ.

Сниши се, когато поредното гюле се разби в крепостната стена. За бога, що за оръжия притежаваха нападателите им? Как успяваха да презаредят и да стрелят толкова бързо? И кой стоеше зад всичко това?

През пушека и прахоляка различи Марио да приближава, прескачайки рухналите камъни. Ецио скочи долу, приземявайки се леко близо до него.

— Чичо! Che diavolo…? — възкликна тичешком.

— Изненадаха ни в гръб! Борджия! — просъска Марио.

— Fonerei! 7 7 По дяволите! (ит.) — Б.ред.

— Подценихме Чезаре. Явно са се разположили на изток през нощта.

— Какво ще правим?

— Най-важното е да спасим хората в града, онези, които са оцелели. Дотогава трябва да ги задържим. Завземат ли града, ще избият всички; според тях в Монтериджони всички са или асасини, или съучастници на асасините.

— Знам пътя за бягство. Остави на мен.

— Добро момче. Аз ще поведа войниците и ще се хвърлим срещу тях. Ти върви и насочвай топовете.

— А ти?

— Аз ще ги нападна фронтално. Ще се изправя лице в лице с кучите синове.

— Катерина ще се опита да ги заобиколи по фланговете.

— Добре. Значи имаме шанс. А сега побързай!

— Чакай!

— Какво?

Ецио сниши глас.

— Къде е Ябълката?

Не каза на чичо си, че оръжията от Кодекса са унищожени още при първата канонада. Вътрешно се молеше по някакво чудо пътят му да се пресече отново с Леонардовия, понеже в случай на необходимост маестрото на всички изкуства и науки несъмнено щеше да му помогне да ги възстанови. Междувременно му оставаше Скритото острие, а и боравеше майсторски с традиционните оръжия.