Оливър Боудън - Братството

— И без парите на баща си.

— Лоша шега, драги.

Докато Чезаре говореше, войниците му нахлуваха като призраци в крепостта. Ецио бе безпомощен да ги спре, понеже неговите съратници — безнадеждно малцинство — бързо отстъпваха или бяха обезоръжавани.

— Аз съм добър воин, а част от забавлението е да подбираш ефективни помощници — продължи Чезаре. — Не предполагах, признавам, че си толкова лесен противник. Но, разбира се, годините си казват думата, нали?

— Ще те убия — безизразно отвърна Ецио. — Ще изтрия теб и целия ти род от лицето на земята.

— Но не днес — усмихна се Чезаре. — И виж какво намерих благодарение на чичо ти.

Покритата му с ръкавица ръка бръкна в кесията на хълбока му и за ужас на Ецио, извади оттам Ябълката!

— Полезна машинарийка! — усмихна се тънко Чезаре. — Леонардо да Винчи, новият ми военен съветник — ето го там — твърди, че знае доста за нея, та се надявам да ме просветли и по-задълбочено. Непременно ще го направи, ако иска да задържи главата си върху раменете. Творци! Евтино се продават, спор няма!

Лукреция се разкикоти безочливо при тези думи.

Ецио погледна към стария си приятел, но Да Винчи отмести очи. Паднал ничком, Марио се размърда и простена. Чезаре блъсна лицето му към земята с ботуш и извади пушка. Ецио веднага забеляза, че е нов модел, и пак съжали за оръжията от Кодекса, унищожени в самото начало на нападението.

— Не стреля с фитил — обади се заинтригувано оръжейникът.

— Да, нарича се мускет — отвърна Чезаре. — Очевидно не си глупак — добави. — По-предсказуема и по-ефективна от старите пушки. Леонардо ми я изработи. Освен това се презарежда бързо. Искаш ли да ти демонстрирам?

— Разбира се! — отговори оръжейникът; професионалното му любопитство явно бе взело връх над останалите му инстинкти.

— Непременно — каза Чезаре, насочи дулото към него и го застреля. — Презареди я, моля — подаде пушката на генерал Октавиен и същевременно извади неин двойник от пояса си. — Проля се много кръв и е тъжно, че чистката трябва да продължи. Но няма значение. Ецио, искам да разбереш правилно жеста — от моето семейство за твоето.

Той се приведе леко и опря ботуш в средата на гърба на Марио. Издърпа забитото острие и кръвта бликна като поток. Марио разшири очи от болка и се помъчи да пропълзи към племенника си.

Чезаре се наклони напред и стреля право в главата на Марио, която се раздроби на парчета.

— Не! — изкрещя Ецио, а в ума му изплува споменът за жестокото убийство на баща му и братята му. — Не!

Скочи към Чезаре, разтърсен от мъка.

Презаредил пушката, генерал Октавиен стреля. Ецио залитна назад, усети, че се задушава, и светът потъна в мрак.

Когато Ецио дойде на себе си, везните отново се бяха наклонили в обратна посока и войската на Борджия бе изтикана извън крепостните стени. Отнасяха го на сигурно място, а защитниците, отвоювали си крепостта, барикадираха портите и прибираха останалите граждани на Монтериджони вътре, за да организират бягството им сред околните поля. Не се знаеше докога ще устоят срещу непоколебимите сили на Борджия, чиято сила изглеждаше неизчерпаема.

Всичко това Ецио научи от посребрения старши сержант, докато се възстановяваше.

— Не се движете, господарю.

— Къде съм?

— На носилка. Отнасяме ви в убежището. В сърцето на крепостта. Никой няма да се добере дотам.

Ецио не му отговори. Вместо това нареди на мъжете, които го носеха, да спрат. Но щом се изправи, му се зави свят.

— Не мога да се бия така.

— За бога, налитат отново! — изкрещя сержантът, забелязал обсадната кула, която се стовари върху най-високите бойници на крепостната стена и изсипа поредната порция войници на Борджия.

Ецио се обърна натам; черната пелена пред очите му бавно се отдръпна и железният му самоконтрол надмогна разкъсващата болка от огнестрелната рана. Воините на Монтериджони го заобиколиха бързо и отблъснаха мъжете на Чезаре. Успяха да се оттеглят с малко загуби, но щом влязоха във вътрешния двор на замъка, Клаудия се появи на прага, нетърпелива да узнае как е брат й. Когато излезе на открито, капитанът на Борджия се спусна към нея, размахал окървавена сабя. Ецио наблюдаваше ужасено сцената, но си възвърна бързо самообладанието и предупреди мъжете си. Двамина се втурнаха към сестра му и успяха да застанат между нея и гибелното оръжие на капитана на Борджия. От трите остриета се разхвърчаха искри, когато двамата асасини вдигнаха едновременно сабите си да възпрат убийствения удар. Клаудия падна на земята с уста, зяпнала в нечут крясък. По-силният от асасините — старши сержантът — отблъсна нагоре меча на противника и блокира дръжката му със своята, а другият вдигна острието и го заби в корема на капитана на Борджия. Клаудия се съвзе и бавно стана на крака. Защитена от стена асасински воини, тя хукна към Ецио, откъсна парче плат от полата си и го притисна към рамото му; бялата тъкан почервеня за секунди от кръвта, стичаща се от раната.