Оливър Боудън: Братството

Продължиха през открити поля, където ги нападнаха и едва не ги ограбиха мавърски разбойници, изплъзнали се някак си от тежкия юмрук на крал Фердинанд и оцелели дванадесет години в пустошта. Фердинанд, крал на Арагон, Сицилия, Неапол и Валенсия, беше основал Испанската инквизиция и бе подложил на гонения евреите — с тежки последствия за икономиката на нацията — чрез Великия си инквизитор, Томазо де Торкемада. Благодарение на брака с не по-малко противната Изабела той бе обединил Арагон и Кастилия и бе разчистил пътя за създаването на единна испанска нация. Фердинанд беше хвърлил око и на Навара, макар Ецио да се питаше дали кроежите на фанатичния крал няма да ударят на камък в тази държава, където Чезаре имаше силни семейни връзки като девер на френския й крал.

Борейки се с изтощението, те препускаха ли, препускаха, молейки се да пристигнат навреме, за да осуетят плана на Микелето. Въпреки бързината, с която се придвижваха обаче, не успяваха да стопят преднината му.

Микелето и малобройната му група поддръжници на Борджия спряха конете и се изправиха на стремената да огледат крепостта Ла Мота. Тя се възправяше над малкия град Медийна дел Кампо и бе построена да го охранява от маврите.

Микелето имаше остро зрение и дори от това разстояние забеляза червения шал, който Чезаре беше провесил през прозореца на килията си — най-високият в централната кула, който не се нуждаеше от решетки, понеже никой никога не бе успявал да избяга от Ла Мота. Ясно защо. Стените бяха издигнати през единайсети век от вещи в занаята каменоделци и каменните блокове бяха толкова умело споени, че повърхността им беше гладка като стъкло.

Добре, че бяха скроили плана с червения шал, иначе Микелето щеше да се затрудни да намери господаря си. Посредникът им — сержант на стражата в Ла Мота, спечелен преди време за каузата на Борджия във Валенсия, се оказа много полезен и след като го подкупиха, напълно предан.

Все пак нямаше да е лесно да изведат Чезаре. Пред вратата на килията му денонощно бдяха по двама швейцарски войници от отряда, нает от папа Юлий, всичките неподатливи и неподкупни. Затова затворникът не можеше да избяга по директния начин.

Микелето измери на око височината на централната кула. Влезеха ли в крепостта, им предстоеше да изкачат непристъпна стена до килия на сто и четирийсет стъпки над земята. И тази възможност отпадаше. Микелето се замисли. Беше мъж на действието, шлифован убиец, но не и разсъдлив стратег. Размишленията му го отведоха до основния инструмент на занаята му — въжето.

— Да приближим още малко — каза той на спътниците си.

Бяха облечени в ловни костюми вместо в обичайните черни мантии, за да не събуждат подозрения. Придружаваха го десет мъже и всеки носеше — като част от стандартната екипировка — по едно дълго въже.

— Не бива да приближаваме много — предупреди го лейтенантът му. — Иначе стражите по бойниците ще ни забележат.

— И какво ще видят? Ловна дружина, дошла в Медина да се снабди с провизии. Не бой се, Джироламо.

При тази забележка идея осени Микелето и той продължи:

— Ще отидем право в града.

Яздиха около половин час, през който Микелето беше по-мълчалив от обикновено, а по челото му се изписваха дълбоки бръчки. Когато стигнаха стените на града, лицето му се разведри.

— Спрете — нареди.

Послушаха го и той ги огледа. Най-младият — осемнайсетгодишният Лука — беше голобрад и чипонос. Макар и закоравял убиец, имаше невинно херувимско изражение.

— Извадете въжетата си и ги премерете.

Така и сториха. Всяко въже бе дълго по дванайсет стъпки — общо сто и двайсет, завързани здраво едно за друго. С въжето на Микелето ставаха сто и трийсет. На Чезаре щеше да му се наложи да прелети последните десетина, но това беше дреболия.

Следващият проблем бе да се достави въжето на Чезаре. За това щеше да се наложи да се свържат с наемника си — сержанта на стражата Хуан, което нямаше да ги затрудни, понеже знаеха периметъра на Хуан и часовете, през които патрулира. Тази задача Микелето щеше да възложи на Лука, понеже с невинния си вид щеше да привлече най-малко внимание; останалите от групата, макар и облечени като ловци, приличаха на това, което бяха — закоравели убийци. Хуан трябваше да осребри услугата, но Микелето носеше фонд за спешни случаи от двеста и петдесет дукат. И една десета щяха да стигнат. За цялата работа.

Хуан трябваше да се добере до килията на Чезаре и да му предаде въжето — швейцарските войници нямаше да го заподозрат. Микелето обмисли дали да не го снабди с фалшиво писмо до Чезаре с мним официален печат като прикритие.