Оливър Боудън: Братството

В следващия миг огромен мъж, вонящ на затворнически сламеник и на застояла пот, го издебна изотзад и метна гарота около врата му. Дъхът на Ецио секна и той изпусна камата. Вдигна ръка да разхлаби въжето, стегнало гърлото му. С един скок Макиавели се озова до тях и прободе високия мъж, който изпищя от ненадейната болка, но асасинът беше пропуснал целта и мъжът го отблъсна. Гаротата обаче се изплъзна от ръцете му и Ецио успя да се освободи.

В сумрака не различаваха колко от нападателите им в черни мантии са оцелели, но провалът на ненадейната засада очевидно ги беше разколебал.

— Не отстъпвайте! — нареди неприятен дрезгав глас. — Петима срещу трима сме!

— Sancho dieron en el pecho! — изкрещя друг, когато Ецио заби тежката си кама в слабоватите гърди на трети, разрязвайки ги, сякаш коли пиле. — Четирима сме! Nos replegamos! 43 43 Санчо е ударен в гърдите. Отстъпваме (исп.) — Б.ред.

— Не! — заповяда първият. — Aguantéis mentres que m’escapü. 44 44 Не го оставяйте да се измъкне (исп.). — Б.ред.

Мъжът говореше на каталонски. Високият, който се бе опитал да го удуши. И който още вонеше на затворническа килия. Микелето!

След секунди вратата към улицата зейна и се затвори отново. Силуетът на побягналия Микелето се очерта за миг на дневната светлина. Ецио се втурна след него, но един от тримата оцелели нападатели му препречи пътя, размахал ятаган към главата му. Ецио беше твърде близо, за да използва ефективно оръжията си. Хвърли се настрани и се претърколи извън обсега на ятагана. Мъжът обаче го бе стоварил толкова яростно, очаквайки острието да се забие в тяло, че ятаганът изписа дъга и спря в слабините му. Той изпусна оръжието с вой и се загърчи от болка, стиснал мъжката си чест в опит да спре фонтана от кръв.

Последните двама се сборичкаха кой да излезе пръв през вратата и единият успя. Макиавели обаче препъна втория, вече ранен в схватката, а Леонардо се хвърли върху него, за да не му позволи да стане. Когато стана ясно, че няма такава опасност, Маестрото се изправи, а Ецио коленичи и обърна падналия по гръб. Опря върха на Скритото острие в носа му и проговори:

— Аз съм Ецио Аудиторе, ментор на асасините. Кажи ми къде отиде господарят ти и ще се отнеса милостиво с теб.

— Никога! — изграчи онзи.

Ецио притисна по-силно Скритото острие, което поряза като с бръснач носа на мъжа.

— Кажи ми!

— Добре. Отива в Кастийо де ла Мота.

— Какво има там?

— Там държат Чезаре.

Ецио притисна още по-силно острието.

— Имай милост! Говоря истината, но вие няма да ни спрете! Борджиите ще се завърнат на власт и ще управляват Италия с желязна десница! Ще тръгнат на юг и ще съборят от трона мръсната испанска династия, а после ще завземат и кралствата Арагон и Кастилия.

— Откъде знаеш къде е Чезаре? Тайната е известна само на крал Фердинанд и приближените му и на папа Юлий и на съветниците му.

— Нима мислиш, че нямаме свои шпиони? Дори във Ватикана? Много добри шпиони. Този път по-добри от твоите.

С рязко движение мъжът вдигна дясната си ръка. В нея стискаше малък нож, който насочи към сърцето на Ецио. Асасинът обаче блокира удара с лявата си ръка и ножът се плъзна безобидно по щита и падна на пода.

— Да живее кралският род Борджия! — извика мъжът.

— Почивай в мир — каза Ецио.

— Добре дошли във Валенсия — промърмори Леонардо.

Ханът „Самотният вълк“ беше запуснат, но имаше що-годе удобни легла и понеже кървавата схватка на Ецио и приятелите му с поддръжниците на Борджия се проточи до късно, не им остана друг избор, освен да пренощуват тук. Откриха вино, вода и храна — хляб, лук и малко салам — и дори Леонардо бе твърде гладен, за да откаже скромната вечеря.

На другата сутрин Ецио се събуди рано, нетърпелив да намерят коне за пътуването. Капитан Филин беше край дока и наглеждаше как поправят пострадалия му кораб. Знаеше къде се намира крепостта Ла Мота и ги упъти, доколкото успя, как да стигнат дотам, но им предстоеше дълго и тежко пътуване, Филин им помогна и да се сдобият с коне, но подготовката продължи още два дни, понеже трябваше да си осигурят и провизии. Щяха да се движат на северозапад през кафявите възвишения на Централна Испания. Нямаха карти и щяха да пътуват от град на град, следвайки списъка с имена, който Филин им беше дал.

Напуснаха Валенсия и след неколкодневна изморителна езда с първата смяна коне — Леонардо се вайкаше горчиво — навлязоха сред красивите планини около малкия град Куенка. После се спуснаха в равната мадридска долина и прекосиха царствения град, където разбойници, опитали се да ги ограбят, намериха смъртта си на пътя. Оттам поеха на север към Сеговия, където пренощуваха у сенешала на кралица Изабела Кастилска.