Оливър Боудън - Ренесанс

В онзи момент Ецио не знаеше, че битката ще се проточи месеци наред, чак до следващата година. Мислеше си за Кристина, за майка си Мария и за сестра си Клаудия. Чувстваше се бездомен, усещаше, че остарява. Но трябваше да служи всеотдайно на Кредото и това бе по-важно от всичко останало. Макар че навярно никой нямаше да узнае как Орденът на асасините е спасил света от злата хегемония на тамплиерите.

Първата му задача бе да открие Бартоломео д’Алвиано и ако е възможно, да го освободи. Да се вмъкне в Арсенала обаче нямаше да е никак лесно. Лабиринтът от сгради и докове, обграден от високи тухлени стени с укрепления, се намираше в източната периферия на града и частната армия на Силвио — която очевидно наброяваше доста повече от двестате наемници, за които го бе осведомил Агостино Барбариго — го охраняваше строго. Ецио подмина наскоро построената от архитекта Гамбалто арка и се залута край достъпните по суша външни сгради. Накрая стигна до тежка врата с вграден портик и забеляза, че едва забележимият вход се използва при смяна на стражите. Притаи се и чака търпеливо четири часа, но при следващата смяна беше готов. Късното следобедно слънце нажежаваше влажния въздух и омаломощаваше всички, освен Ецио. Той проследи как новите стражи излизат през портика, охраняван само от един войник, и като сянка последва приключилите дежурство наемници. Щом и последният влезе през портика, Ецио сряза гърлото на войника и се вмъкна незабелязано. Както преди години в Сан Джиминяно, и тук силите на Силвио не бяха достатъчни да охраняват целия периметър на военното сърце на Венеция, без което Агостино нямаше как да упражнява истинска власт.

След като влезе, Ецио сравнително лесно преодоля обширните открити пространства между огромните сгради и доковете. Знаеше, че стига да се придържа към дългите сенки в късния следобед и да внимава да не се натъкне на патрулиращите в комплекса войници, нищо не го застрашава, но през цялото време беше нащрек.

Най-сетне се ориентира по злорадите възгласи и подигравателните смехове и се насочи към един от основните сухи докове, в който се полюшваше масивна галера. Върху дебелата стена на дока беше окачена желязна клетка. В нея бяха залостили Бартоломео — здравеняк на около трийсет, тоест само четири-пет години по-възрастен от Ецио. Около него се тълпяха войници на Силвио. Ецио отбеляза, че за разлика от бдителните си патрулиращи съратници, тези тук доста бяха свалили гарда, опиянени от победата и решили, че врагът им е напълно безпомощен. Макар и Велик инквизитор, Силвио Барбариго явно нямаше опит като военен командир.

Ецио не знаеше откога е окован в клетката Бартоломео — сигурно от часове. Ала изпитанието очевидно не беше прекършило нито духа, нито яростта му. Забележителна издръжливост, още повече, че несъмнено не беше ял, нито пък пил!

— Lurdi codardi! Мръсни страхливци! — крещеше той на мъчителите си, единият от които поднесе на върха на копието си напоена с оцет гъба към устните му, надявайки се Бартоломео да понечи да утоли жаждата си. Той обаче я отблъсна.

— Всичките ще ви размажа! Едновременно! С една ръка — не, с две ръце — вързани зад гърба! Живи ще ви изям! — Той се засмя. — Чудите се дали е възможно? Само ме пуснете и с радост ще ви демонстрирам! Miserabili pezzi di merda!

Войниците на инквизитора закрещяха подигравателно и забиха тоягите си в Бартоломео, залюлявайки клетката. Тя нямаше твърда основа и той запъваше здраво крака в пръчките, за да не падне.

— Безчестно племе! Не притежавате никаква доблест! Никаква добродетел! — Той събра достатъчно слюнка в пресъхналата си уста и се изплю към тях. — А хората се чудят защо звездата на Венеция е започнала да помръква! — После гласът му прозвуча почти умолително. — Ще проявя снизхождение към онзи, който прояви смелост да ме освободи! Всички останали ще умрат! Кълна се!

— Спести си думите! — викна му един от войниците. — Само ти ще умреш днес, проклети мръснико!

През това време Ецио, прислонен в сянката на тухлената колонада около дока, където бяха закотвени няколко по-малки бойни галери, обмисляше как да спаси Бартоломео. Около клетката имаше десет войници, всичките с гръб към него и без ризници. Други не се виждаха. Ецио провери отровното острие. Лесно щеше да се отърве от войниците. Бе забелязал, че патрулът минава всеки път, щом сянката на стената се удължи с три инча. Проблемът беше как да отключи светкавично клетката и да накара Бартоломео да си мълчи. Преценяваше бързо, притиснат от времето.