Оливър Боудън - Ренесанс

Няколко дни по-късно Ецио стоеше върху моста Риалто, отпочинал и освежен, и наблюдаваше потока от минувачи. Тъкмо си мислеше да отиде да изпие една-две чаши „Венето“ преди обяда, когато при него дотича познат мъж — един от вестоносците на Антонио.

— Ецио! Ецио! — викна му мъжът. — Антонио иска да те види — важно е.

— Тогава идвам веднага — каза Ецио и тръгна след него по моста.

За негова изненада Антонио разговаряше в кабинета си с Агостино Барбариго. Антонио ги запозна.

— За мен е чест, господине. Съжалявам, че изгубихте брат си.

Агостино махна с ръка.

— Оценявам съчувствието ти, но честно казано, брат ми беше глупак и фракцията на клана Борджия в града го въртеше на пръста си. Венеция не заслужава такава участ. За щастие някой с будна гражданска съвест предотврати опасността. И го уби по особено оригинален начин… Ще има разследване, разбира се, но аз лично не виждам докъде би могло да доведе…

— Месер Агостино скоро ще бъде избран за дож — намеси се Антонио. — Добра новина за Венеция.

— Този път градският съвет действа бързо — сухо отбеляза Ецио.

— Поучили са се от грешките си, предполагам — отвърна Агостино с бегла усмивка. — Но аз не искам да съм дож само на книга като брат ми. С което стигаме до темата. Нашият противен братовчед Силвио е окупирал Арсенала — военните поделения в града — и разполага с двеста наемници.

— Не можете ли в качеството си на дож да ги принудите да се предадат? — попита Ецио.

— Добра идея — отвърна Агостино, — но разточителността на брат ми изпразни градската хазна и няма как да се противопоставим на непоколебимата войска, която контролира Арсенала. А без него аз не мога да държа юздите на властта, независимо дали съм дож или не.

— Тогава — обади се Ецио — ние също трябва да мобилизираме непоколебима армия.

— Добре казано! — ухили се Антонио. — И смятам, че познавам точния човек за тази работа. Чувал ли си за Бартоломео д’Алвиано?

— Разбира се. Войникът, служил на папата. Но после се обърнал срещу него.

— И сега е в града. Не обича Силвио, който, както знаеш, също е марионетка на кардинал Борджия — каза Агостино. — Щабквартирата му е в Сан Пиетро, източно от Арсенала.

— Ще отида да си поговорим.

— Преди това — намеси се Антонио, — месер Агостино иска да ти даде нещо.

Агостино извади древен свитък с тежък черен печат, който висеше счупен от разкъсана червена лента.

— Намерих го между документите на брат ми. Антонио смята, че може да те заинтригува. Приеми го като отплата за… извършената услуга.

Ецио пое пергамента. Веднага разбра какво представлява.

— Благодаря, господине. Убеден съм, че ще ни бъде от огромна полза в предстоящата битка.

Ецио остана в щабквартирата, колкото да се въоръжи, и незабавно пое към ателието на Леонардо, където с изненада свари приятеля си да си опакова багажа.

— Накъде заминаваш? — попита Ецио.

— За Милано. Естествено, преди да отпътувам, смятах да ти изпратя съобщение. И пакет куршуми за малкия ти пистолет.

— Е, много се радвам, че си още тук. Виж, нося ти поредната страница от Кодекса!

— Отлично! Много любопитно. Ела! Помощникът ми Лука и останалите ще се оправят с опаковането. Добре съм ги обучил вече. Жалко, че не мога да ги взема със себе си.

— Какво ще правиш в Милано?

— Лодовико Сфорца ми отправи предложение, на което не мога да откажа.

— Ами проектите ти тук?

— Флотата анулира поръчката. Нямат пари за нови начинания. Очевидно последният дож е харчил щедро. Аз можех да му направя фойерверки, вместо да ги купува прескъпо от Китай. Както и да е… Венеция все още е в мирни отношения с турците, та ми казаха, че винаги съм добре дошъл. Всъщност биха желали скоро да се върна. Междувременно оставям Лука тук — извън Венеция ще се чувства като риба на сухо — да започне работа по няколко първоначални проекта. А виконтът остана доволен от семейните портрети, макар да смятам, че можех да ги поизпипам още малко. — Леонардо заразвива свитъка. — А сега да погледнем това.

— Обещай да ми се обадиш, щом се върнеш.

— Обещавам, приятелю. И ти ме дръж в течение къде си, ако можеш.

— Непременно.

— А сега… — Леонардо разгърна страницата от Кодекса и я разгледа. — Различавам нещо като груба скица на двуострата кама, която вървеше в комплект с щита за китка, но изглежда недовършена и явно е по-ранна версия на оръжието. Останалото добива смисъл само свързано с другите страници — виж, тези очертания също напомнят карта, а тези пък приличат на сложни символи, каквито сам съчинявах, когато имах време за странични занимания. — Той нави отново пергамента и погледна Ецио. — Най-добре го прибери на сигурно място при другите две страници, които ми показа тук.