Оливър Боудън - Ренесанс

— Последното състезание, дами и господа, е съвсем различно от предишното. То изисква само физическа сила. Участниците ще се изправят един срещу друг, докато останат само двамина. Последните ще се борят, докато единият не падне. И тогава настъпва моментът, който всички очаквате! Ще обявим крайния победител, който ще получи златната маска. Внимавайте обаче на кого залагате — изненадите и обратите тепърва предстоят!

В последния етап Данте се отличи като фаворит, но Ецио — с ловкост и пъргавина — също надви съперниците си и на финала се изправи срещу грамадния телохранител. Данте размахваше лапи като лопати, но Ецио чевръсто отбягваше ударите му, успявайки от своя страна да му нанесе няколко крошета.

Между рундовете в последния мач нямаше почивки и Ецио забеляза, че Данте се измори. Зърна обаче и как Силвио Барбариго шепне настойчиво на церемониалмайстора и на съдиите, седнали край маса под тента близо до ринга. Стори му се, че церемониалмайсторът пъха крадешком в джоба си издута кесия. Не успя да се увери в това, понеже отклони поглед към опонента си, който разярено се спусна към него, размахал ръце. Ецио се наведе и заби два бързи юмрука в брадичката и тялото на противника. Най-сетне здравенякът падна. Ецио се изправи над него и Данте го изгледа заплашително.

— Не сме свършили — изръмжа той, но с мъка се заизправя на крака.

Ецио погледна към церемониалмайстора и протегна умолително ръка, но мъжът произнесе с каменно лице:

— Сигурни ли сме, че всички състезатели са елиминирани? — подвикна той. — Всички до един? Не можем да обявим победител, ако не сме уверени!

Тих ропот се понесе, когато двама мрачни мъже си проправиха път през тълпата и се качиха на ринга. Ецио погледна към съдиите, но те отклониха очи. Мъжете приближиха. Ецио забеляза, че в дланите си и двамата стискат ножове с къси, почти незабележими остриета.

— Така значи, а? — изръмжа Ецио. — Всичко е разрешено.

Той се изплъзна от хватката на падналия Данте, който се опита да го сграбчи за глезените и да го събори, после подскочи във въздуха и ритна единия от противниците си по лицето. Мъжът изплю няколко зъба и се оттегли. Ецио пристъпи напред и силно заби пета в лявото стъпало на другия. После го удари с юмрук в корема и когато съперникът му се преви, трясна с коляно брадата му. Мъжът се строполи, ревнал от болка. Беше прехапал езика си и от устата му се стичаше кръв.

Без да се обръща, Ецио се прехвърли през ринга и аплодиран от тълпата, се изправи пред церемониалмайстора и уплашените съдии.

— Смятам, че излъчихме победител — рече той на церемониалмайстора.

Мъжът се спогледа със съдиите и със застаналия наблизо Силвио Барбариго. После се изкачи на ринга, заобикаляйки локвите кръв, и се обърна към множеството:

— Дами и господа! — обяви той, прочиствайки нервно гърло. — Ще се съгласите навярно, че днес наблюдавахме усилна и честна битка.

Зрителите нададоха окуражителни възгласи.

— Затова се затрудняваме да посочим истинския победител…

По лицата на зяпачите се изписа недоумение. Ецио срещна погледа на Теодора, застанала най-отзад.

— Не ни беше лесно — на мен и на съдиите — продължи церемониалмайсторът, потейки се обилно и бършейки чело, — но все пак трябва да излъчим едного. В крайна сметка решихме… — той се наведе и с мъка помогна на Данте да се изправи в седнало положение — златната маска да получи Данте Моро!

Хората задюдюкаха и закрещяха недоволно, а церемониалмайсторът и съдиите побързаха да изчезнат, обстрелвани от всичко, попаднало под ръка на зрителите. Ецио застана до Теодора и двамата проследиха с поглед как Силвио — с крива усмивка върху пепелявото лице — помага на Данте да слезе от платформата и го отвежда по странична алея.

В „манастира“ на Теодора Ецио едва удържаше гнева си под загрижените погледи на Теодора и Антонио.

— Видях как Силвио подкупи церемониалмайстора — каза Теодора. — Несъмнено е подплатил и джобовете на съдиите. Нямаше как да го предотвратя.

Антонио се изсмя иронично, а Ецио го изгледа раздразнено.

— Нищо чудо, че Силвио държеше техният човек да спечели маската — продължи Теодора. — Още са нащрек и не искат да излагат на никакъв риск дожа Марко. — Тя погледна Ецио. — Няма да се успокоят, докато не те убият.

— Тогава ги очакват много безсънни нощи.

— Да помислим. Празненството е утре.

— Ще намеря начин да проследя Данте до мястото, ще открадна някак си маската и…