Оливър Боудън - Ренесанс

— Не е магия, просто тайно оръжие. По-големият брат на кинжала.

— Е, явно ще ти бъде от полза. Нашият дож е примрял от страх. Обградил се е с телохранители и не излиза от палата… Предполагам, че Марко Барбариго е следващият в списъка ти.

— Той е не по-малко опасен от братовчед си Емилио.

— Ще ти помогнем — каза Теодора. — Скоро ще ни се удаде възможност. Дожът организира голямо празненство в чест на карнавала. Ще му се наложи да напусне палата. Пилее пари, за да спечели благоразположението на хората, след като не може да го заслужи. Според шпионите ми дори е поръчал фойерверки от Китай!

— Затова те помолих да дойдеш тук днес — обясни му Антонио. — Сестра Теодора е една от нас и винаги е добре осведомена за случващото се във Венеция.

— Как ще получа покана за празненството? — попита я Ецио.

— Не е лесно — отвърна тя. — Трябва ти златна маска.

— Е, тогава ще откраднем една…

— Не прибързвай — всяка маска е покана. Номерирани са. — При тези думи Теодора се усмихна. — Но имам идея. Ще опитаме да ти спечелим маска. Ела с мен.

Тя го поведе настрани от останалите към тих вътрешен двор зад сградата, където в басейнче с орнаменти бликаше фонтан.

— Утре се провеждат специални карнавални игри, достъпни за всекиго. Има четири състезания, а победителят ще получи златна маска и ще бъде почетен гост на празненството. Трябва да спечелиш, Ецио, защото само така ще се добереш до Марко Барбариго. — Тя го погледна. — А на тържеството те съветвам да вземеш малката си пушка, защото с нож няма да достигнеш дожа.

— Може ли един въпрос?

— Може. Но не обещавам да отговоря.

— Интересно ми е. Носиш монашеска роба, но очевидно не си монахиня.

— Откъде знаеш? Уверявам те, сине, че съм венчана за Бог.

— Все пак не разбирам. Ти си и куртизанка. Имаш публичен дом.

— Не намирам противоречие — усмихна се Теодора. — Как избирам да изразявам вярата си, какво ще правя с тялото си — правото да решавам си е лично мое. — Известно време тя помълча замислено. — Виж, и аз като много млади жени се присъединих към Църквата. Постепенно обаче се разочаровах от така наречените вярващи в този град. Бог е абстрактна идея в главите на хората, но не и в сърцата и в телата им. Схващаш ли накъде бия? Трябва да се научим да обичаме, за да постигнем спасение. С моите момичета даряваме това познание на паството си. Е, никоя Църква не би приела идеята ми, та се наложи да си създам своя собствена. Не е традиционна, но дава резултати. Мъжките сърца укрепват под нашите грижи.

— Не само сърцата им, подозирам.

— Циничен си, Ецио. — Тя му протегна ръка. — Ела утре и ще видим какво ще стане на състезанието. Междувременно бъди внимателен и не забравяй да носиш маската. Знам, че умееш да се грижиш за себе си, но враговете ни все още те издирват.

На път към щабквартирата на крадците Ецио се отби в ателието на Леонардо, за да го помоли да усъвършенства новото му оръжие.

— Радвам се да те видя отново, Ецио — поздрави го Леонардо.

— Излезе прав за сестра Теодора. Тя е олицетворение на свободомислието.

— Щеше да си навлече неприятности с Църквата, ако не бяха могъщите й покровители, които я боготворят.

— Представям си — отвърна Ецио, но забеляза, че Леонардо е малко разсеян и го гледа странно. — Какво има, Лео?

— Навярно е по-добре да не ти казвам, но ще е по-лошо да го откриеш случайно. Виж, Ецио, Кристина Калфучи е пристигнала във Венеция със съпруга си за карнавала. Е, всъщност сега е Кристина д’Ардзента.

— Къде е отседнала?

— С Манфредо гостуват на моя покровител. Така узнах.

— Трябва да я видя!

— Ецио, сигурен ли си, че е добра идея?

— Утре сутринта ще взема пистолета. Ще ми трябва. Спешно е.

— На твое място не бих се движил невъоръжен.

— Нали камите са у мен?

С разтуптяно сърце Ецио пое към Палацо Пексаро. Първо се отби при списвач на писма, комуто плати да напише кратка бележка:

Скъпа моя Кристина,

Трябва да се видим насаме и без домакините ни тази вечер в седем. Ще те чакам край слънчевия часовник на Рио Тера дели Онистанти…

Подписът под бележката гласеше — „Манфредо“. Ецио я отнесе в имението на виконта и зачака.

Рискованият му план проработи. Не след дълго Кристина излезе с компаньонката си и забърза към Дорсодуро. Ецио я последва. Когато пристигна на уреченото място и придружителката й се оттегли на дискретно разстояние, той пристъпи към нея. И двамата бяха с карнавалните маски, но той забеляза, че Кристина е все така красива. Не се удържа. Прегърна я и я целуна нежно и дълго.