Оливър Боудън - Ренесанс

Накрая тя го отблъсна, свали маската и го изгледа учудено. После, преди да успее да я спре, протегна ръка и дръпна и неговата маска.

— Ецио!

— Прости ми, Кристина, аз…

Забеляза, че вече не носи медальона му. Естествено.

— Какво, по дяволите, правиш тук? Как смееш да ме целуваш?

— Кристина, нищо лошо не съм…

— Нищо лошо ли? От осем години нито съм те чувала, нито съм те виждала!

— Страхувах се, че няма да дойдеш, ако не използвам малко хитрина.

— Правилно! Разбира се, че нямаше да дойда. Помня как последния път, когато се срещнахме, ти ме целуна на улицата. После най-невъзмутимо спаси живота на годеника ми и ме остави да се омъжа за него.

— Постъпих, както беше редно. Той те обичаше и аз…

— Пет пари не давам за неговите желания! Аз обичах теб!

Ецио не знаеше как да отговори. Светът сякаш се отдръпваше от него.

— Не ме търси повече, Ецио — продължи Кристина с просълзени очи. — Няма да го понеса, а и ти очевидно си предпочел друг живот.

— Кристина…

— Навремето само трябваше да щракнеш с пръст и аз щях… — тя млъкна. — Сбогом, Ецио.

Той проследи с безпомощен поглед как Кристина тръгва към компаньонката си и изчезва зад ъгъла. Не се обърна.

Проклинайки и себе си, и съдбата си, Ецио пое към щабквартирата на крадците.

На следния ден се събуди, обзет от мрачна решимост. Взе пистолета си от Леонардо, поблагодари му и прибра страницата от Кодекса, надявайки се някой ден да я отнесе заедно с открития у Емилио пергамент на чичо си Марио. После се запъти към къщата на Теодора. Оттам тя го съпроводи до Сан Поло, където щеше да се проведе състезанието. В центъра на площада се издигаше платформа, а до масата върху нея седяха неколцина градски съветници и записваха имената на участниците. Сред множеството Ецио различни хилавата фигура и изпитото лице на Силвио Барбариго. До него с изненада забеляза огромния телохранител Данте.

— Ще се изправиш срещу него — рече му Теодора. — Мислиш ли, че можеш да го надвиеш?

— Щом се налага.

Най-сетне записаха всички участници (Ецио продиктува фалшиво име) и церемониалмайсторът — висок мъж в светлочервена мантия застана върху платформата.

Състезанието се състоеше от четири игри. Участниците щяха да се изправят един срещу друг и накрая журито щеше да посочи крайния победител. За радост на Ецио повечето състезатели решиха да останат с маски в духа на карнавала.

Първият кръг беше надбягване, което Ецио спечели лесно за огромно неудоволствие на Силвио и Данте. Вторият беше по-сложен — тактическа борба на воли, в която състезателите трябваше да отнемат от съперниците си символичен флаг, предоставен им за случая.

И в тази игра обявиха Ецио за победител, но израженията на Силвио и Данте му вдъхнаха безпокойство.

— Третият етап — обяви церемониалмайсторът — съчетава елементи от първите два и добавя нови. Този път ще се наложи да използвате не само бързина и ловкост, но и обаяние и чар! — Той разпери широко ръце, за да посочи множеството красиво облечени жени на площада, които му отвърнаха с кокетни усмивки. — Няколко дами се съгласиха да ни помогнат — продължи церемониалмайсторът. — Някои са по площада. Други по околните улици. Ще ги разпознаете по панделките в косите. Задачата ви, почитаеми състезатели, е да съберете възможно най-много панделки за времето, отмерено от пясъчния часовник. Ще възвестим края с камбанен звън, но убедено твърдя, че който и да излезе победител, тази игра ще ви е най-приятна. Мъжът, върнал се с най-много панделки, ще спечели и ще се приближи с една стъпка към златната маска. Помнете обаче — ако не бъде излъчен категоричен победител, съдиите ще посочат щастливеца, който ще посети празненството на дожа. А сега — старт!

Времето изтече — както бе предрекъл церемониалмайсторът — бързо и приятно. Камбаните на Сан Поло проехтяха, щом той даде знак, че и последното зрънце е паднало в долната стъкленица на пясъчния часовник. Състезателите — някои усмихнати, други поруменели — се строиха на площада и подадоха панделките си на съдиите. Само Данте стоеше с каменно лице, ала и неговите страни почервеняха от гняв, когато преброяването приключи и церемониалмайсторът за пореден път вдигна ръката на Ецио.

— Е, тайнствени млади човече, късметът е на твоя страна днес — рече той. — Да се надяваме, че фортуна няма да те изостави на последната права.

Обърна се към множеството, докато разчистваха платформата и я обграждаха с въжета, за да я превърнат в боксов ринг: