Оливър Боудън - Ренесанс

Кончината на дожа през същата нощ, когато в небето се бе появила странната птица — демон, предизвика във Венеция силен смут, продължил няколко седмици. Лумналата в пламъци летяща машина на Леонардо се беше разбила на площад „Сан Марко“ и се бе превърнала в пепел, понеже никой не посмя да припари до чудатата конструкция. Междувременно новият дож — Марко Барбариго — бе избран и зае поста си. На тържествената церемония той се зарече да залови младия убиец, избегнал като по чудо ареста и погубил благородния труженик на държавата Карло Грималди, а навярно и дожа. Стражи от войската на Барбариго и на дожа дежуреха на всеки ъгъл и патрулираха денонощно по каналите.

По съвет на Антонио Ецио се укриваше в щабквартирата на крадците, но бездействието го потискаше. На всичкото отгоре Леонардо временно бе напуснал града заедно с антуража на виконт Де Пексаро. Дори Роза не успяваше да разведри Ецио.

Скоро обаче, в началото на новата година, Антонио го извика в кабинета си и го поздрави с широка усмивка.

— Ецио! Имам две добри новини за теб! Първо, приятелят ти Леонардо се завърна. Второ, започва карнавалът! Почти всички носят маски, така че и ти… — Ала Ецио вече бе застанал до прага. — Хей, къде отиваш?

— При Леонардо!

— Добре, но се връщай бързо! Искам да те запозная с някого.

— С кого?

— Със сестра Теодора.

— С монахиня?

— Ще видиш!

Ецио пое, спуснал качулката ниско над челото си. Прокрадваше се като сянка край групите екстравагантно облечени и маскирани мъже и жени, които се стичаха по улиците или плаваха по каналите. Не изпускаше от поглед и стражарите, кръстосващи града. Смъртта на Грималди и на предшественика му, в която бе лично замесен, вече не тревожеше Марко Барбариго — демонстрирал лицемерно старание при издирването на престъпника, той скоро прекрати кампанията под предлог, че съобразявайки се с общественото мнение, не иска да харчи излишни средства. Ецио обаче съзнаваше, че дожът не би се поколебал да го убие, ако успее тайно да го залови. Докато беше жив, той щеше да е трън в очите и най-отявлен враг на тамплиерите. Затова винаги трябваше да бъде нащрек.

Все пак съумя да се добере без произшествия до ателието на Леонардо и да се вмъкне незабелязано вътре.

— Радвам се да те видя отново! — поздрави го Леонардо. — Този път мислех, че със сигурност си мъртъв. Никаква вест не получих от теб, всички говореха за убийството на Грималди и Мочениго. После моят покровител си науми да пътува и настоя да го придружа до Милано. Така и не ми остана време да построя наново летящата си машина, понеже венецианската флота най-сетне ме ангажира да започна да работя за нея… Колко досадно! — Маестрото се усмихна. — Най-важното обаче е, че си жив и здрав.

— И най-издирваният мъж във Венеция!

— Да. Обвинен в убийството на двамина от най-изтъкнатите венециански държавници.

— Знаеш, надявам се, че не е вярно.

— Иначе нямаше да си тук. Можеш да ми имаш доверие, Ецио, както и на всички тук. Все пак ние ти помогнахме да долетиш в Палацо Дукале! — Леонардо плесна с ръце и един от помощниците му донесе вино. — Лука, ще намериш ли карнавална маска за нашия приятел? Имам чувството, че ще му влезе в работа.

— Благодаря ти, приятелю. И аз ти нося нещо.

Ецио му подаде новата страница от Кодекса.

— Чудесно! — възкликна Леонардо, разпознал веднага пергамента.

Той разчисти място върху масата, разви листа и се взря в него.

— Хмм — намръщи се съсредоточено. — И тук има схема на оръжие. Доста е сложна. Изглежда отново се закопчава на китката, но не е кама. — Той разучи по-подробно манускрипта. — Разбрах какво е! Огнестрелно оръжие, но в умален вид. Миниатюрно е като колибри.

— Звучи невероятно.

— Има само един начин да разберем — като го изработим — рече Леонардо. — За щастие венецианските ми помощници са завършени инженери. Веднага ще се заловим за работа.

— Ами другите ти задачи?

— О, ще почакат — нехайно отвърна Леонардо. — Всички ме смятат за гений и гледат — всъщност стараят се — да не ме закачат.

След няколко дни миниатюрният пистолет беше готов. Предвид размерите му, обхватът и ударната му сила се оказаха изключителни. И той като камата се прикрепяше към механизма на китката на Ецио и според случая се прибираше или вадеше за светкавична стрелба.

— Как не ми е хрумнало сам да го изобретя? — възкликна Леонардо.

— По-същественият въпрос е — удивено додаде Ецио — как го е измислил човек, живял преди стотици години.