Оливър Боудън - Ренесанс

— Благодаря — рече Ецио задъхано. Разбираше, че ако машината не проработи, това ще е последният му скок в живота.

— Бог да ти помага! — пожела му Леонардо.

— До скоро — отвърна Ецио с увереност, каквато не изпитваше. Той уравновеси машината, застина за миг и се стрелна през ръба на покрива.

Стомахът му се сви на топка, но после почувства невероятно опиянение. Венеция се люшна под краката му, машината се завъртя, затрептя и запропада надолу. Ецио обаче запази самообладание, припомни си напътствията на Леонардо как да използва лоста за управление и успя да се върне обратно върху покрива на замъка Пексаро. Приземи машината тичешком, впрягайки цялата си сила и гъвкавост да я удържи.

— Всемилостиви Боже! Проработи! — изкрещя Леонардо, забравил в миг опасността.

Развърза Ецио и го прегърна диво.

— Ти си чудесен! Ти полетя!

— Да. Да не повярваш! — отвърна Ецио задъхано. — Но не достатъчно надалеч.

Очите му се устремиха към палата на дожа и непристъпния му двор. Помисли си колко малко време му остава, ако иска да предотврати убийството на Мочениго.

По-късно, в ателието на Леонардо Ецио и маестрото изобретател огледаха щателно машината. Леонардо разстла схемите си върху работния плот.

— Ще прегледам плановете. Дано успея да намеря начин да увелича продължителността на полета.

Прекъсна ги Антонио, който се втурна забързано в ателието.

— Ецио! Съжалявам, че те безпокоя, но е спешно! Шпионите ми докладваха, че Силвио се е сдобил с отровата и я е предал на Грималди.

В този момент Леонардо нададе отчаян вик.

— Няма смисъл! Колкото и да се мъча, не откривам начин! Не знам как да удължа полета! Да му се не види! — Той перна ядосано листовете и те се разлетяха из стаята. Някои паднаха в камината, огънят ги подхвана и издигна няколко. Лицето на Леонардо се проясни и широка усмивка изличи гнева. — За Бога! — възкликна той. — Еврика! Разбира се! Гениално!

Той извади от камината скиците, които пламъците не бяха успели да погълнат, и стъпка огнените езици.

— Никога не се поддавайте на яростта! — посъветва останалите маестрото. — Ужасно непродуктивно е.

— И какво потуши твоята? — попита Антонио.

— Вижте! — каза Леонардо. — Не забелязахте ли как се вдигна пепелта? Заради горещия въздух. Колко често съм наблюдавал орлите да се носят във въздуха, без изобщо да размахват криле! Но въпреки това се издигат нагоре! Принципът е елементарен. Трябва само да го приложим!

Той се пресегна за картата на Венеция и я разгъна върху масата. Взе молив и очерта разстоянието между Палацо Пексаро и Палацо Дукале, отбелязвайки с кръстчета ключови точки между двете сгради.

— Антонио! — възкликна той. — Ще накараш ли хората си да подготвят огньове навсякъде, където съм посочил, и да ги запалят един след друг?

Антонио се вгледа в картата.

— Ще го уредим. Но защо?

— Не разбираш ли? Ецио ще прелети оттук! Огньовете ще му помогнат да достигне целта с машината ми. Горещият въздух ще го издига нагоре!

— Ами стражарите? — попита Ецио.

Антонио го погледна.

— Ти ще летиш. Този път ще оставиш стражарите на нас. Във всеки случай — добави той — част от тях ще са заети с друго. Шпионите ми съобщиха, че току-що от далечна източна държава, наречена Китай, по море е пристигнала любопитна пратка — цветен прах в малки тръбички. Бог знае какво е това, но явно е ценно, понеже го охраняват строго.

— Фойерверки — измърмори Леонардо.

— Какво?

— Нищо!

По здрач хората на Антонио подготвиха огньовете, както бе заръчал Леонардо. Освен това прочистиха района наоколо от стражари и от зяпачи, склонни да предупредят властите за ставащото. Междувременно помощниците на Леонардо пренесоха за пореден път летящата машина върху покрива на замъка Пексаро, а Ецио — закопчал върху китките си щита и камата — зае позиция в нея. До него стоеше Антонио.

— Смелчага! — рече той.

— Единственият начин да се доберем до палата на дожа. Сам го каза.

— Не съм си и помислял, че е осъществимо. И сега ми е трудно да го повярвам. Ако Бог е искал да летим…

— Готов ли си да дадеш знак на хората си, Антонио? — попита Леонардо.

— Напълно.

— Тогава действай, за да издигнем Ецио във въздуха.

Антонио застана на ръба на покрива и погледна надолу.

Извади голяма червена кърпа и я размаха. В далечината различиха как пламва един, после втори, трети, четвърти, пети огромен огън.

— Отлично, Антонио. Поздравления! — похвали го Леонардо и се обърна към Ецио. — А сега не забравяй какво ти обясних. Ще летиш от огън до огън. Горещият въздух над тях ще те отнесе до замъка.