Оливър Боудън - Ренесанс

— И внимавай! — рече Антонио. — По покривите има стрелци. Ще те обстрелват, ако те забележат. Ще те помислят за демон от ада.

— Ще ми се да можех да използвам меча си, докато летя.

— Краката ти са свободни — обади се замислено Леонардо. — Ако успееш да се добереш до стражарите, без да те застрелят, ще можеш да ги изриташ надолу.

— Ще го имам предвид.

— А сега върви. Успех!

Ецио се оттласна от покрива и полетя в нощта към първия огън. Преди да го достигне, започна да губи височина, но щом се понесе над него, усети как машината отново се издига. Идеята на Леонардо проработи! Чу как скупчените около огъня крадци го приветстват бурно. Но не само те го забелязаха. Той виждаше стрелците на Барбариго по покрива на катедралата и останалите сгради около двореца на дожа. Маневрирайки умело, успя да събори неколцина и да избегне повечето стрели, макар една-две да се забиха в дървената рамка. Когато приближи Палацо Дукале обаче, личните стражи на дожа започнаха да го обстрелват с огнени стрели. Улучиха дясното крило на машината и то пламна веднага. Ецио поддържаше курса с огромни усилия, но бързо губеше височина. Чу някаква млада благородничка да крещи, че дяволът е дошъл за нея. После профуча нататък. Пусна контролния лост и разкопча катарамите на кожените ремъци, с които беше овързан. Освободи се в последния момент, скочи напред и се приземи меко върху покрива на сграда във вътрешния двор, отвъд решетката, през която можеше да прехвръкне само птица. Видя как машината се блъска в камбанарията на „Сан Марко“ и пада на площада долу, сеейки паника и хаос сред хората. Дори стрелците на дожа отклониха за миг вниманието си. Ецио се възползва от случая, спусна се бързо в двора и изчезна от полезрението им. Точно тогава забеляза дожа Мочениго да се надвесва от прозорец на втория етаж.

— Ma che cazzo? — попита дожът. — Какво беше това?

Карло Грималди се появи до него.

— Сигурно младежи палят фишеци. Хайде, допийте си виното.

При тези думи Ецио се спусна по покривите и по стените, стараейки се да не се набива в очите на стрелците, и се добра до прозореца. Погледна вътре точно когато дожът пресушаваше чашата си. Прехвърли се през рамката и скочи в стаята:

— Спрете, Altezza! Не пийте…!

Дожът го изгледа удивено, но Ецио осъзна, че е закъснял. Грималди се подсмихна.

— Този път късметът ти изневери, асасине! Скоро ще се сбогуваме с месер Мочениго. Изпитата отрова би повалила и бивол!

— Какво? — извърна се към него Мочениго. — Какво си сторил?

Грималди махна извинително.

— Трябваше да ме послушате.

Дожът залитна, краката му се подкосиха, но Ецио се втурна напред, подхвана го и го поведе към един стол, където старецът се отпусна тежко.

— Изморен съм… — отрони той. — Причернява ми…

— Много съжалявам, Altezza — безпомощно се обади Ецио.

— Време беше да усетиш вкуса на провала — изръмжа му Грималди, отвори вратата и изкрещя: — Стража! Стража! Отровиха дожа! Убиецът е още тук!

Ецио скочи и сграбчи Грималди за яката. Придърпа го обратно в стаята, захлопна вратата и я залости. След секунди по коридора затрополиха войници и заблъскаха по вратата. Той се обърна към Грималди:

— Вкусът на провала, а? Тогава се налага да го компенсирам.

Той извади острието на камата.

Грималди се усмихна.

— Можеш да ме убиеш — рече той, — но няма да надвиеш тамплиерите.

Ецио заби камата в сърцето му.

— Мир на духа ти — каза той студено.

— Добре — произнесе тих глас зад гърба му.

Ецио се извърна и видя, че макар и смъртно бледен, дожът е още жив.

— Ще доведа лекар.

— Не. Късно е. Но ще умра доволен, че убиецът ми пое преди мен в мрака. Благодаря ти. — Мочениго едвам си поемаше дъх. — Отдавна подозирах, че е тамплиер, но бях твърде слаб, твърде доверчив… Погледни в кесията му. Вземи документите. Несъмнено ще откриеш нещо, което ще допринесе за каузата ти и ще възмезди смъртта ми.

Мочениго се усмихна. Ецио видя как усмивката му застива, очите му се изцъклят и главата му се люшва настрани. Той постави пръсти върху шията на дожа. Не усети пулс. Затвори очите му, отрони кратка благословия и бързо взе и отвори кесията на Грималди. Сред документите откри страница от Кодекса.

Стражите продължаваха да блъскат по вратата, която започваше да поддава. Ецио се втурна към прозореца и погледна надолу. В двора гъмжеше от войници. Единственият му шанс бе да се изкачи на покрива. Измъкна се от прозореца и се закатери по стената. Край главата му засвистяха стрели и затрополиха по каменните плочи от двете му страни. На покрива се натъкна на още стражи, но ги свари неподготвени и ги отстрани. Сблъска се обаче с ново затруднение. Решетката, която преди не му позволяваше да влезе, сега го държеше в капан вътре! Притича към нея и забеляза, че острият й връх е извит навън и надолу. Изкатереше ли се догоре, щеше да успее да отскочи. Вече чуваше стъпките на множество стражари да трополят по стъпалата към покрива. Събра всичката сила, която му вдъхваше отчаянието, засили се и запълзя към върха на решетката. В следващия миг вече бе в безопасност от другата й страна. Сега в капана й останаха преследвачите му, твърде тежковъоръжени, за да я изкатерят. Не притежаваха, разбира се, и пъргавината на Ецио. Той изтича към ръба на покрива, погледна надолу, хвърли се към скелето, издигнато край стената на катедралата, и се спусна по него. После профуча по площад „Сан Марко“ и се стопи в тълпата.