Оливър Боудън - Ренесанс

— Как? — полюбопитства Антонио. — Убивайки горкия stronzzo 39 39 Задник (ит.). — Б.ред. ?

— Имаш ли по-добра идея? — възкликна гневно Ецио. — Знаеш какъв е залогът!

Антонио вдигна извинително ръце.

— Виж, Ецио, ако го убиеш, ще отменят тържеството и Марко пак ще се залости в палата си. Усилията ни ще отидат на вятъра. Отново! Не, трябва да откраднем маската тихомълком.

— Момичетата ми ще помогнат — обади се Теодора. — И без това много от тях са поканени на празненството — да забавляват гостите! Те ще отвлекат вниманието на Данте, докато откраднеш маската. После няма от какво да се страхуваш. Аз също ще бъда там.

Ецио кимна неохотно. Не обичаше да му заповядват, но в този случай разбираше, че Теодора и Антонио са прави.

— Va bene 40 40 Добре (ит.). — Б.ред. — рече той.

На следващия ден по залез-слънце Ецио зачака на мястото, откъдето Данте щеше да мине покрай него на път за празненството. Няколко момичета на Теодора се шляеха наоколо. Най-сетне грамадният мъж се появи. Беше се постарал с облеклото — дрехите му бяха скъпи, но натруфени. Златната маска висеше на колана му. Момичетата му помахаха и с усмивка го наобиколиха, а две от тях го уловиха през ръка, та маската да остане зад гърба му. После го поведоха към обширното, оградено с въжета пространство край Моло, където празненството вече започваше. Обмисляйки внимателно ходовете си, Ецио сряза маската от колана на Данте в последния възможен момент. Грабна я и се шмугна преди здравеняка между двамината стражари на входа. Няколко секунди след маскирания Ецио се появи и Данте и се пресегна да вдигне маската, но откри, че я няма. Придружителките му се стопиха в тълпата, надянали собствените си маски, за да не ги разпознае.

Данте още спореше с неотстъпчивите стражари, докато Ецио си проправяше път през множеството към Теодора. Тя го поздрави топло:

— Успя! Браво! Слушай сега! Марко наистина е много предпазлив. Не напуска гондолата си в канала край Моло. Няма да можеш да се добереш съвсем близо до него, но трябва да заемеш подходяща позиция, откъдето да действаш. — Тези момичета ще те прикриват, докато се придвижваш натам.

Ецио тръгна, но докато девойките с блестящи рокли от сребриста и червена коприна и сатен си проправяха път през морето от гости, вниманието му привлече висок, достолепен мъж на около шейсет с ясни, прозорливи очи и бяла брада, потънал в разговор с венециански благородник на неговата възраст. Двамата носеха малки маски, които почти не прикриваха лицата им и Ецио разпозна Агостино Барбариго — малкия брат на Марко. Съдбата на Венеция щеше до голяма степен да зависи от Агостино, ако нещо неприятно сполетеше брат му, и Ецио реши, че е добре да се приближи и да ги подслуша.

Агостино се засмя дискретно.

— Честно казано, брат ми се поставя в неудобно положение с тази показност.

— Нямаш право да говориш така — отвърна благородникът. — Та той е дож!

— Да, да. Дож е — отвърна Агостино, поглаждайки брада.

— Това е неговото празненство, неговият карнавал. Ще харчи парите си, както пожелае.

— Той е дож само на думи — прекъсна го по-остро Агостино. И харчи парите на Венеция, не своите. — Той сниши глас. — Залогът е доста по-голям, както сам знаеш.

— Посочиха Марко за водач. Вярно е, че баща ви нямаше високо мнение за него и прехвърли политическите си амбиции върху теб, но сега това е маловажно, нали? Имайки предвид как стекоха събитията?

— Не съм си и помислял да ставам дож…

— Тогава те поздравявам за успеха — хладно рече благородникът.

— Виж — обади се Агостино, овладял раздразнението си, — властта не е само пари. Нима брат ми не съзнава, че го избраха само заради богатството му?

— Избраха го заради мъдростта и лидерските му качества!

Прекъснаха ги залповете на зарята. Агостино погледа малко, после се обади:

— И така ли проявява мъдростта си? С евтини зрелища? Крие се в двореца, докато градът се пука по шевовете, и си мисли, че няколко скъпи експлозии ще накарат хората да забравят проблемите си.

Благородникът махна с ръка.

— Хората обичат зрелища. Такава е човешката природа. Ще видиш…

В същия момент Ецио забеляза едрата фигура на Данте в компанията на група стражари, проправящи си път през тълпата. Несъмнено издирваха него. Той продължи да търси укритие, откъдето да се добере до дожа, ако слезе от гондолата, закотвена на няколко метра от кея.

Прозвучаха фанфари и фойерверките спряха. Множеството се смълча, после заръкопляска, защото Марко се изправи на носа на лодката, за да държи реч. Пажът обяви тържествено: