Оливър Боудън - Ренесанс

— Не е късно да минете на наша страна. Само една дума и ще пощадим живота ви — присмехулно говореше един от сержантите на Инквизитора.

Притиснат към стената, Ецио видя дузина войници със свалени оръжия да се взират към покрива, където в мрака висяха три огромни железни клетки. Забеляза, че невидим механизъм бавно спуска клетките към водата. Тук нямаше галери. Само черна, мазна вода, в която гъмжеше от невидими, но страховити създания.

Сред стражите на инквизитора Ецио зърна един мъж, който не пиеше и изглеждаше нащрек — огромна плашеща фигура.

Веднага разпозна Данте Моро! Явно след смъртта на господаря си Марко човекът планина бе предложил услугите си на братовчед му Силвио, който изпитваше нескрит възторг от внушителния телохранител.

Ецио се прокрадна предпазливо покрай стената към голямо квадратно дървено скеле със зъбчати колела, лостове и въжета, което напомняше изобретенията на Леонардо. Този механизъм, задвижван от воден часовник, спускаше клетките. Ецио извади обикновената си кама от ножницата вляво на колана си и я пъхна между две зъбчати колела. Механизмът спря — точно навреме, защото клетките вече бяха на сантиметри от повърхността. Войниците обаче веднага забелязаха, че движението надолу престана и неколцина хукнаха към механизма. Ецио извади отровното острие и порази притичалите стражи. Двамина паднаха с писъци от кея и потънаха в черните води. Ецио се втурна към останалите, които се разбягаха уплашено. Остана само Данте, възправен като кула над него.

— Сега си куче на Силвио, а? — попита Ецио.

— По-добре живо куче, отколкото мъртъв лъв — отвърна Данте и се пресегна да събори Ецио във водата.

— Предай се! — викна му Ецио, отбягвайки удара. — Нямам ти зъб!

— О, я млъквай! — отвърна Данте, сграбчи го за врата и го блъсна в стената на дока. — И аз ти нямам зъб. — Забеляза, че Ецио е зашеметен. — Не мърдай оттук! Аз ще отида да предупредя шефа, но ще се върна и ще нахраня рибите с теб, ако пак ми създадеш главоболия!

След това изчезна. Ецио разтърси глава да проясни ума си и се изправи несигурно. Мъжете в клетките се развикаха. Видя, че един от войниците на Силвио се е прокраднал към механизма и се кани да извади пъхнатата между зъбчатите колела кама. Ецио благодари Богу, че не е забравил научените в Монтериджони умения, извади кинжал от колана си и го метна със смъртоносна точност. Войникът се олюля, изхърка и безпомощно стисна забилото се между очите му острие.

Ецио откачи една кука от стената зад гърба си, протегна се с риск да падне във водата и сръчно придърпа най-близката клетка към себе си. Вратата й беше залостена с обикновено резе.

Той го вдигна и освободи мъжете вътре, а те наскачаха върху кея. С тяхна помощ издърпа и останалите клетки и пусна всички пленници.

Макар и изтощени, те му благодариха бурно.

— Хайде! — извика им той. — Трябва да ви заведа при капитана!

Пометоха войниците, охраняващи доковете, и пристигнаха невредими в Сан Пиетро, където Бартоломео и съратниците им ги посрещнаха развълнувано. Всички оцелели след нападението на Силвио се бяха завърнали и в лагера цареше съвършен порядък.

— Salute, Ецио! — поздрави го Бартоломео. — Добре дошъл отново! И браво! Знаех си, че мога да разчитам на теб! — Той стисна ръцете на Ецио. — Ти си наистина могъщ съюзник. Човек би помислил… — но не довърши и само добави: — благодарение на теб армията ми възстанови предишното си величие! Сега нашият приятел Силвио ще разбере колко сериозна грешка е допуснал!

— И как ще действаме? Ще нападнем директно Арсенала?

— Не. При директна атака ще ни избият пред портите. Според мен трябва да разположим хората ми в района да създават главоболия на стражарите и да ангажират вниманието им.

— И щом Арсеналът остане почти без охрана…

— Ти ще го завземеш с неколцина отбрани мъже.

— Да се надяваме, че Силвио ще налапа въдицата.

— Той е инквизитор. Знае как да тормози хората, които са му подвластни. Но не е воин. По дяволите, не го бива дори за шахматист!

След няколко дни войниците на Бартоломео заеха позиции в Кастело и край Арсенала. Когато бяха готови, Бартоломео и Ецио свикаха малобройния отряд, с който щяха да превземат бастиона на Силвио. Ецио подбра лично най-пъргавите и способни войници.

Бяха планирали внимателно атаката. В петък вечерта всичко беше готово. Изпратиха един войник на върха на кулата на Сан Мартино и когато луната се издигна високо над хоризонта, той запали огромна римска свещ, изработена в ателието на Леонардо. Това беше сигналът за начало на нападението. Облечени в униформи от тъмна кожа, воините от основната група изкатериха четирите стени на Арсенала. Стигнаха бойниците и като привидения се стрелнаха из тихата и обезлюдена крепост, отстранявайки малобройната охрана. Не след дълго Ецио и Бартоломео се изправиха срещу смъртните си врагове — Силвио и Данте.