Оливър Боудън - Ренесанс

Данте носеше метални боксове и размахваше боздуган на верига, за да държи двамата настрани. В това време техните мъже се сражаваха с войниците на Силвио.

— Чудесен екземпляр, нали? — изграчи Силвио откъм бойниците. — Ще бъде чест да умрете от неговата ръка!

— Майната ти, нищожество! — изкрещя му Бартоломео. Беше успял да оплете веригата на боздугана с бойната си тояга и обезоръженият Данте отстъпи назад. — Хайде, Ецио! Да хванем този grassone bastardo 41 41 Тлъсто копеле (ит.). — Б.ред. !

Данте, въоръжен отново — този път с желязна пръчка с изкривени пирони — се изправи срещу им. Замахна към Бартоломео и пироните издълбаха бразда в рамото му.

— Ще ти го върна тъпкано, прасешка фъшкийо!

Междувременно Ецио зареди пистолета си и стреля по Силвио, но пропусна. Куршумът се заби в тухлената стена сред фонтан от искри и отломки.

— Мислиш ли, че не знам защо всъщност си тук, Аудиторе? — излая Силвио, макар че гърмежът очевидно го беше изплашил. — Но закъсня! Вече няма как да ни спреш!

Ецио зареди отново оръжието и стреля. Ала ядосан и объркан от думите на Силвио, пак не улучи.

— Ха! — подвикна Силвио откъм бойника, докато Данте и Бартоломео се боричкаха. — Нима не знаеш? Щом Данте види сметката на мускулестото ти приятелче, всичко приключва! Ти ще последваш съдбата на празноглавия си баща! Знаеш ли какво ме мъчи най-много? Че не обесих лично Джовани! Как ми се ще да бях дръпнал онзи лост, за да видя отблизо как нещастният ти баща се гърчи, рита и люлее в примката! И после да дойде редът на онзи мухльо, чичо ти Марио, на смахнатата ти майка, повлеканата Мария, и на сладката ягодка Клаудия! Тях двете бих ги запазил за пътуването. На палубата понякога е доста самотно!

През нажежената мъгла на гнева Ецио се съсредоточи върху информацията, която разпенената уста на инквизитора бълваше сред обидите.

Воините на Силвио заобграждаха малобройния отряд на Бартоломео. Данте нанесе пореден зашеметяващ удар по капитана, уцели го по ребрата с бокса и го принуди да отстъпи. Ецио стреля за трети път. Този път куршумът профуча през яката на инквизитора на косъм от врата му. Той се олюля, Ецио различи тънка струйка кръв, но противникът му не падна. Заповяда нещо на Данте, който се обърна и се втурна към бойника, където стоеше господарят му. После двамата изчезнаха от другата страна на стената. Ецио разбра, че възнамеряват да се спуснат по въжена стълба до пристана, викна на Бартоломео да го последва и напусна бойната арена, за да догони враговете си.

Видя ги да се качват в голяма лодка, но забеляза и колко ядосани и отчаяни са лицата им. Проследи погледите им и зърна огромна галера да се стопява отвъд южния хоризонт на лагуната.

— Предадоха ни! — каза Силвио на Данте. — Корабът отплава без нас! Мътните да ги вземат! Ето как се отплащат за предаността ми!

— Ще ги догоним — успокои го Данте.

— Късно е. И с това малко корито няма как да стигнем до острова. Поне ще се измъкнем оттук!

— Да потегляме тогава, Altezza.

— Разбира се!

Данте се обърна към разтреперания екипаж.

— Потегляйте! Вдигнете платната! По-живо!

В същия момент Ецио изскочи от сенките на пристана и се приземи на палубата. Изплашените моряци си спасиха кожите, гмурвайки се в мрачната лагуна.

— Махни се, убиецо! — изпищя Силвио.

— Повече няма да бълваш обиди! — рече Ецио и го прониза в корема, прокарвайки двуострата си кама бавно през вътрешностите му. — И в отплата за думите ти, бих ти отрязал топките, но не си струва.

Данте стоеше като закован. Ецио го изгледа. Здравенякът изглеждаше изморен.

— Дотук беше — каза му Ецио. — Избра погрешната страна.

— Може би — отвърна Данте, — но все пак ще те убия, мръснико! Писна ми от теб!

Ецио извади пистолета и стреля. Куршумът улучи Данте в лицето. Той падна.

Ецио коленичи до Силвио за последна молитва. Никога не забравяше, че убийството е последна възможност и че умиращите, които скоро няма да имат никакви права, трябва поне да бъдат изпратени както подобава.

— Къде отиваше, Силвио? Каква беше тази галера? Смятах, че жадуваш поста на дожа.

Инквизиторът се усмихна тънко.

— Само за отвличане на вниманието… Трябваше да отплаваме…

— Накъде?

— Късно е — усмихна се Силвио и умря.

Ецио се обърна към Данте и повдигна лъвската му глава.

— Запътили са се за Кипър, Аудиторе — промълви Данте. — Дано откупя душата си, като ти кажа истината. Те искат… искат…

Мъжът се задави със собствената си кръв и предаде Богу дух.