Оливър Боудън - Ренесанс

— Господарят чака — каза сержантът. — Разопаковай го внимателно. Побързай!

Ецио забеляза, че войникът прехвърля предпазливо нещо, увито в слама, в кутия от тиково дърво, която един прислужник му донесе отвътре. Гоподарят! С тази дума тамплиерите от по-нисш ранг назоваваха само едного — Родриго Борджия! Очевидно прехвърляха истинския артефакт в кутията за по-голяма сигурност. Ецио вече знаеше кого точно да следва.

Той слезе на улицата и се прокрадна към войника с кутията. Сержантът се бе присъединил към ескорта от кардиналски стражи, който чакаше пред двора. Ецио светкавично преряза гърлото на войника, издърпа тялото му извън полезрението и навлече униформата, пелерината и шлема му.

Понечи да вдигне кутията, но не устоя на изкушението да надзърне какво съдържа и вдигна капака. В същия момент сержантът се появи на портата към двора.

— Тръгвай!

— Да, сержант! — отвърна Ецио.

— По-живо, по дяволите! Това е най-важното нещо, което ще свършиш през целия си живот! Схващаш ли?

— Да, сержант.

Ецио зае позиция в центъра на ескорта и процесията пое на север към Кампо дей Санти Джовани е Паоло, където на видно място се възправяше наскоро завършената от маестро Верокио масивна статуя на воина Колеоне, възседнал кон. Продължиха на север по Фондамента дей Мендиканти и спряха пред мрачна сграда край канала. Сержантът почука по вратата с дръжката на меча си и тя веднага се отвори. Стражарите побутнаха Ецио напред и го последваха. Вратата зад тях се затвори, тежките резета хлопнаха.

Застанаха срещу засенчен от бръшлян балкон, където седеше мъж с клюнест нос към края на петдесетте, облечен в мантия от пурпурно кадифе. Стражарите отдадоха чест. Ецио също козирува, стараейки се да не среща познатите му до болка ледени кобалтови очи. Испанеца!

— Донесохте ли го? Никой ли не ви проследи? — обърна се Родриго към сержанта.

— Не, Altezza. Всичко мина отлично…

— Продължавай!

Сержантът прочисти гърло.

— Следвахме стриктно заповедите ви. Мисията в Кипър се оказа по-тежка от предвиденото. В началото… срещнахме затруднения. Наложи се да отстраним неколцина поддръжници на каузата, за да успеем. Но се завърнахме с артефакта. И ви го донесохме, както ни инструктирахте. А сега, Altezza, се надяваме да ни възнаградите щедро, както се споразумяхме.

Ецио разбираше, че не бива да позволява кутията от тиково дърво и съдържанието й да попаднат в ръцете на кардинала. В момента, когато на дневен ред бе поставен неприятният, ала неизбежен момент за заплащането и както обикновено доставчикът бе принуден да припомни на клиента, че е време да го възмезди за извършената услуга, Ецио съзря възможността. Като повечето богаташи кардиналът започна да се пазари скъпернически. Ецио щракна отровното острие на дясната си ръка и двуострата кама на лявата и прободе голата шия на сержанта, колкото смъртоносната течност да се влее във вените му. После бързо се нахвърли върху петимата стражи и въртейки се като дервиш, зананася смъртоносни удари с бързи и пестеливи движения. След малко всички войници лежаха мъртви в нозете му.

Родриго Борджия го погледна и тежко въздъхна.

— Ецио Аудиторе. Да, да… Отдавна не бяхме се срещали.

Изглеждаше абсолютно невъзмутим.

— Кардинале! — поклони се подигравателно Ецио.

— Дай ми я — нареди Родриго, посочвайки кутията.

— Първо ми кажи къде е.

— Кой?

— Твоят пророк! — озърна се Ецио. — Не виждам никого. — Млъкна и после продължи с по-сериозен тон: — Колко умряха заради това, което се крие в кутията? И виж! Тук няма никого!

Родриго се разсмя. Сякаш затракаха кости.

— Твърдиш, че не вярваш. Но си тук! Нима не виждаш пророка? Той е пред очите ти. Аз съм пророкът!

Сивите очи на Ецио се разшириха. Кардиналът очевидно беше полудял! Но що за интересно безумие, прекрачващо границите на рационалните и природни закони? Уви, тези размисли отвлякоха за миг вниманието му. Испанеца извади скиавоната си — леко, ала зловещо на вид оръжие с дръжка във формата на котешка глава — и скочи от балкона, насочил тънкото острие към гърлото на Ецио.

— Дай ми Ябълката! — изръмжа той.

— Това ли съдържа кутията? Ябълка? Явно е доста специална — отвърна Ецио, а в главата му прокънтя гласът на Марио: „частица от Рая“. — Ела да си я вземеш!

Родриго замахна със сабята, сряза туниката на Ецио и го рани.

— Сам ли си, Ецио? Къде са приятелите ти? Къде са асасините?

— И без тях ще се справя с теб!

Ецио го нападна с камата, а с щита върху лявата китка парираше ударите му. Не успя да пусне в действие отровата, но двуострата му кама прониза кадифената роба на кардинала и се отдръпна, обагрена в кръвта му.