Оливър Боудън - Ренесанс

Ецио тръгна към къщи по най-глухите улички. Първо го посрещна Федерико, който го изгледа мрачно и поклати злокобно глава.

— Няма да ти се размине — каза той. — Предупредих те.

Кабинетът на Джовани Аудиторе беше на първия етаж и гледаше към градините зад имението през два двойни прозореца, които водеха към просторен балкон. Стаята бе облицована с тъмна спираловидна дъбова ламперия, чиято строгост донякъде смекчаваха дърворезбите по тавана. Две писалища стояха едно срещу друго, като по-голямото принадлежеше на Джовани. По стените имаше рафтове, пълни със счетоводни книги и свитъци, от които висяха тежки червени печати. Обстановката говореше на всеки посетител: тук ще намериш изобилие, почтеност и доверие. Като глава на международната банка „Аудиторе“, осигуряваща заеми предимно на германските кралства в рамките на — поне номинално — Свещената римска империя, Джовани Аудиторе добре съзнаваше отговорността, която постът му налага. Надяваше се двамата му големи синове да побързат да се вразумят и да му помогнат да носи тежкото бреме, наследено от баща му. Засега обаче не съзираше такива признаци. Въпреки това…

Иззад писалището той изгледа сърдито средния си син. Ецио бе застанал до другото бюро, освободено от секретаря на Джовани, който излезе, за да остави насаме бащата и сина да проведат, както се опасяваше Ецио, едно много болезнено събеседване. Беше ранен следобед. Цяла сутрин мисълта за срещата глождеше Ецио, въпреки че използва времето и за няколкочасов освежителен сън. Предположи, че и баща му е искал да му предостави тази възможност, преди да го смъмри.

— За сляп и глух ли ме смяташ, сине? — избоботи Джовани. — Мислиш ли, че не научих всичко за снощния бой с Виери де Паци и шайката му край моста? Понякога, Ецио, се съмнявам дали си по-добър от него фамилия Паци са опасни врагове.

Ецио отвори уста, ала баща му вдигна предупредително длан и продължи:

— Позволи ми да довърша! — Пое дъх. — И сякаш това е недостатъчно, та се осмеляваш да ухажваш Кристина Калфучи, дъщерята на един от най-преуспелите търговци в цяла Тоскана. На всичкото отгоре се въргаляш в собственото й легло! Непростимо! Не мислиш ли изобщо за репутацията на семейството си? — Джовани замълча и Ецио с изненада долови как баща му почти незабележимо намигва. — Досещаш се на кого ми приличаш, нали?

Ецио сведе глава, но се сепна, когато баща му стана, прекоси стаята и широко усмихнат, го прегърна през рамо.

— Ти, малък дяволе! Приличаш на мен, когато бях на твоите години. — Джовани обаче тутакси възвърна сериозното си изражение. — Не си въобразявай обаче, че не бих те наказал безмилостно, ако не се нуждаех толкова много от теб. Иначе — запомни ми думите — щях да те пратя при наемниците на чичо ти Марио. Така ще се научиш на ум и разум! Ала разчитам на теб и макар явно да нямаш ум да го прозреш, нашият град преживява критични времена. Боли ли те главата? Виждам, че си свалил превръзката.

— Много по-малко, татко.

— Надявам се тогава нищо да не възпрепятства работата, която съм ти отредил до края на деня.

— Обещавам, татко.

— Добре ще е да спазиш обещанието.

Джовани се върна зад писалището и извади от едно чекмедже писмо, скрепено с личния му печат. Подаде го на сина си заедно с два пергамента в кожен свитък.

— Искам незабавно да ги отнесеш на Лоренцо де Медичи в банката му.

— Може ли да попитам за какво се отнасят, татко?

— За двата документа не можеш. Ала е добре да знаеш, че писмото уведомява Лоренцо как вървят преговорите ни с Милано. Цяла сутрин съм го подготвял. Може и да греша, ала ако не ти се доверя, никога няма да се научиш на отговорност. Носят се слухове за заговор срещу дук Галеацо — мръсна работа, спор няма, но Флоренция няма полза от хаос в Милано.

— Кой е замесен?

Джовани изгледа сина си с присвити очи.

— Говори се, че основните съзаклятници са Джовани Лампунани, Джероламо Олиати и Карло Висконти. Изглежда обаче, че нашият многообичан Франческо де Паци също има пръст в заговора, и най-важното — явно кроят планове, които далеч надхвърлят политиката на двете градове-държави. Вече арестуваха Франческо, ала на Паци това никак няма да им се понрави. — Джовани млъкна рязко. — Ето. Вече ти казах твърде много. Гледай писмото да стигне бързо до Лоренцо — чух, че се кани да заминава за Кареджи, за да подиша чист въздух, а докато котката спи…

— Ще го доставя незабавно.

— Добро момче! Върви!