Оливър Боудън - Ренесанс

Кристина гневно впи очи в мъжа.

— Вече ти казах, Виери, че не се интересувам от теб! Пусни ме да мина!

Скрит от погледите им, Ецио тихо пое дъх. Виери де Паци! Разбира се!

— Ала аз съм заинтригуван, signorina. Много — рече Виери.

— Тогава се нареди на опашката.

Тя се опита да го заобиколи, ала той застана пред нея.

— Не възнамерявам, amore mio. Реших, че ми е писнало да чакам да разтвориш крака по своя воля.

Той я стисна грубо за ръката, придърпа я към себе си и насила я прегърна.

— Май не схващаш посланието — обади се изневиделица Ецио, пристъпи напред и впери поглед във Виери.

— А! Кутрето на Аудиторе! Нещастно псе! Как, по дяволите, се озова тук? Мътните да те вземат!

— Buon’giorno и на теб, Виери. Съжалявам за вмешателството, ала останах с впечатление, че определено разваляш настроението на младата дама.

— О, нима? Извини ме, скъпа. Налага се да изкормя това парвеню.

Виери блъсна Кристина настрани и стрелна десния си юмрук към Ецио. Младежът го парира ловко и отскочи встрани, като го препъна и понесен от инерцията на атаката си, той се пльосна на земята.

— Стига ли ти толкова, приятелче? — подигравателно попита Ецио.

Виери обаче скочи на крака и се спусна към него, размахал яростно юмруци. Халоса силно Ецио по челюстта, ала той избегна удара на левия му лакът и на свой ред нанесе две крошета — едно в стомаха и щом Виери се присви, друго — по брадата. Ецио се обърна към Кристина да се увери, че е добре. Зашеметеният Виери отстъпи, ала ръката му се спусна към камата. Кристина забеляза движението и неволно изкрещя тревожно, когато той насочи камата към гърба на Ецио. Предупреден от вика й обаче, младежът се извъртя светкавично, стисна Виери за китката и я изви. Камата падна на земята. Двамата се изправиха лице в лице, тежко задъхани.

— С това ли се изчерпват уменията ти? — изсъска Ецио.

— Затваряй си устата или ще те убия!

Ецио се разсмя.

— Защо ли не съм изненадан, че се натрапваш на красиво момиче, което очевидно те смята за купчина лайна. Също като баща ти, който се опитва да налага силом банкерските си интереси във Флоренция!

— Твоят баща, глупако, се нуждае от урок по скромност!

— Време е да спрете да ни хулите! Ала вие сте само големи усти без юмруци!

Устата на Виери кървеше силно. Той я избърса с ръкава си.

— Ще си платиш за това — ти и цялото ти котило! Не ще забравя това, Аудиторе!

Изплю се пред краката на Ецио, наведе се да вдигне камата, обърна се и побягна.

Ецио го проследи с поглед.

Припомняше си случката, застанал върху църковната кула, вгледан в дома на Кристина. Спомни си и въодушевлението, което изпита, когато се обърна отново към нея и зърна топлината в очите й, докато му благодареше.

— Добре ли сте, signorina? — попита той.

— Сега — да. Благодарение на теб. — Гласът й пресекна, все още треперлив от преживения ужас. — Поиска да узнаеш името ми — е, казвам се Кристина. Кристина Калфучи.

Ецио се поклони.

— Поласкан съм, госпожице Кристина. Ецио Аудиторе.

— Познаваш ли този човек?

— Виери? Пътищата ни се пресичат от време на време. Ала семействата ни никак не се обичат.

— Не искам да го виждам повече.

— Ако зависи от мен — няма да го видите.

Тя се усмихна свенливо и каза:

— Ецио, много съм ти задължена. Затова ще ти дам втори шанс след несполучливото начало!

Тя се засмя нежно, целуна го по бузата и изчезна в къщата.

Малобройната тълпа, която неизбежно се беше събрала, възнагради Ецио с бурни аплодисменти. Той се поклони усмихнато, ала когато се обърна, разбра, че навярно е намерил нов приятел, но пък със сигурност си е спечелил непримирим враг.

— Остави Кристина да поспи! — повтори Федерико, изтръгвайки Ецио от размислите му.

— Ще имам време — после — отговори той. — Трябва да я видя.

— Добре, щом трябва. Ще гледам да те покрия пред татко. Но се пази — хората на Виери сигурно още обикалят наоколо.

Федерико се спусна по кулата, прекоси покрива и скочи върху каруцата със сено, спряла на пътя, който водеше към дома им.

Ецио го проследи с поглед и реши да последва примера му. Колата със сено изглеждаше далеч-далеч под него, ала той си припомни наученото, овладя дишането си, успокои се и се съсредоточи.

После литна във въздуха, предприемайки най-дългия скок в досегашния си живот. За секунда му мина мисълта, че може да не улучи целта, ала потуши моментната паника и се приземи благополучно сред сеното. Истински скок в бездната! Останал без дъх, ала на седмото небе от успешния опит, Ецио рипна на улицата.