Оливър Боудън: Ренесанс

— По-сериозно е — констатира брат му с мрачно изражение. — Трябва да те заведем на лекар.

Ецио се изплю.

— Нямам време да обикалям по доктори! А и… — Той млъкна тъжно. — Нямам пари.

— Ха! Прахосал си ги за жени и вино, предполагам — ухили се Федерико и потупа топло малкия си брат по рамото.

— Прахосал не е точната дума. Освен това следвам твоите стъпки. — Ецио се усмихна широко, но после се поколеба. Изведнъж почувства, че главата му тупти болезнено. — Е, един преглед няма да навреди. Нямаш против да ми заемеш няколко флорина, нали?

Федерико потупа кесията си. Нито звук.

— Честно казано, и аз съм позакъсал — рече той.

Ецио се ухили на смутения си брат.

— И за какво си прахоса парите? За молитви и индулгенции?

— Добре де, добре — засмя се Федерико. — Разбирам накъде биеш.

Той се озърна наоколо. В крайна сметка само трима-четирима от техните хора бяха пострадали лошо и все още не бяха напуснали бойното поле. Те обаче също се заизправяха — простенващи, ала доволно ухилени. Въпреки тежката схватка нямаше счупени кости. От друга страна, половин дузина от главорезите на Паци лежаха в несвяст, а поне един-двама от тях носеха скъпи дрехи.

— Да видим дали ще се намери нещичко у обезвредените ни врагове — предложи Федерико. — Все пак нашите нужди са по-неотложни. Обзалагам се, че не можеш да ги пребъркаш, без да ги събудиш.

— Да проверим — каза Ецио и сръчно приведе думите на дело. След няколко минути бе събрал достатъчно златни монети, за да напълни и своята кесия, и тази на брат си. Изгледа тържествуващо Федерико и разклати звучно кесията, за да подчертае успеха си.

— Стига толкова! — обади се Федерико. — Да им оставим нещичко, та да докуцукат до домовете си. Полагат ни се военни трофеи, ала не сме крадци все пак. А и раната ти никак не ми харесва. Трябва по-бързо да я прегледат.

Ецио кимна и се обърна да огледа за последно победното бойно поле на Аудиторе. Федерико нетърпеливо положи длан върху рамото на брат си.

— Хайде! — настоя той и без да се церемони повече, закрачи толкова енергично, че изтощеният от болката Ецио едва го следваше. Ако обаче изостанеше твърде много или свърнеше в погрешна уличка, Федерико поспираше или се връщаше да го насочи.

— Съжалявам, братко. Просто искам възможно най-бързо да се доберем до доктора.

Не беше много път наистина, но силите напускаха Ецио с всяка изминала минута. Най-сетне влязоха в полумрака на приемната, пълна със странни инструменти, месингови и кристални стъкленици, строени по дългите маси от тъмен дъб или провесени от тавана до китки сушени билки. Ецио едвам се държеше на крака.

Доктор Цереса не остана много доволен, че го събуждат посред нощ, ала по лицето му тутакси се изписа загриженост, щом поднесе свещта към раната на Ецио.

— Хм — сериозно започна той. — Добре си се подредил този път, млади човече. Нямате ли друга работа, вместо да се биете с когото ви падне?

— Беше въпрос на чест, почитаеми докторе — вметна Федерико.

— Разбирам — с равен тон отвърна лекарят.

— Нищо работа — каза Ецио, макар да му се виеше свят.

Федерико, както винаги прикривайки загрижеността си със сарказъм, отбеляза:

— Закърпете го възможно най-красиво, приятелю! Милото му лице е единствената му добродетел.

— Ей, мамка ти! — отвърна на удара Ецио и размаха среден пръст.

Докторът не им обърна никакво внимание, изми си ръцете, опипа леко раната и отсипа върху парче памучен плат някаква бистра течност от една от десетките си бутилки. Потупа раната с навлажнения плат. Щипеше толкова силно, че Ецио, разкривил лице от болка, едва се удържа да не подскочи от стола. После, доволен, че раната е прочистена, лекарят взе игла и вдяна в нея тънко котешко черво.

— Сега — предупреди той — наистина ще те заболи малко.

Щом шевовете бяха готови, а главата на Ецио бинтована като с турски тюрбан, лекарят се усмихна окуражително.

— Ще ти струва три флорина засега. След няколко дни ще намина у вас и ще сваля конците. Тогава ще ми платиш още три флорина. Главата ще те боли ужасно, но ще мине. Просто се постарай да отпочинеш — ако природата ти позволи. И не се безпокой — раната изглежда по-лоша, отколкото е в действителност. Има и бонус — няма да ти остане голям белег, така че за в бъдеще няма да разочароваш особено дамите!

Щом излязоха на улицата, Федерико обгърна брат си през рамо. Извади манерка и я предложи на Ецио.

— Не се бой — добави успокоително, забелязал изписалото се върху лицето на Ецио изражение. — От най-хубавата трапа на татко! За мъж в твоето състояние е далеч по-добре от маминото мляко.