Оливър Боудън - Ренесанс

Така предадох най-добрия си приятел.

Колкото и непростимо да изглежда, моментът го изискваше.

И дори сега, връщайки се назад, не съзирам друг изход…

Ецио сгъна писмото внимателно и го върна в кесията. Щеше да го запечата отново и да се погрижи то да достигне получателя си. Зарече се да не се поддава на подлостта и безчестието. Никога.

— Извършено е — съобщи кратко Ецио на Паола.

Тя го прегърна бързо, после отстъпи назад.

— Знам. Радвам се, че си жив и здрав.

— Мисля, че е време да напусна Флоренция.

— Къде ще отидеш?

— Братът на баща ми, Марио, има имение край Монтериджони. Ще заминем за там.

— Вече те издирват под дърво и камък, Ецио. Разлепят навсякъде плакати с надпис „Издирва се“ и с твоя лик. А градските оратори започнаха да говорят срещу теб. — Тя се замисли. — Ще изпратя хората си по улиците и ще им наредя да скъсат колкото е възможно повече плакати. А ораторите ще бъдат подкупени да държат речи по други теми. — Хрумна й още нещо. — Трябва да ви подготвя и пътни документи.

Ецио поклати глава. Алберти не излизаше от ума му.

— В какъв свят живеем, Паола? Толкова лесно ли се оставяме да ни подведат, да променят убежденията ни?

— Алберти е смятал, че е поставен в безизходно положение, ала е трябвало да устои — въздъхна тя. — Всеки ден търгуват с истината. Ще се наложи да свикнеш с това, Ецио.

Той взе ръцете й в своите.

— Благодаря ти, Паола.

— Флоренция ще стане по-добро място сега, понеже дук Лоренцо ще може да посочи свой довереник за върховен съдия. Но да не губим повече време. Майка ти и сестра ти са тук. — Тя се обърна и плесна с ръце. — Анета!

Анета се появи от вътрешността на къщата, последвана от Мария и Клаудия. Срещата ги просълзи. Ецио забеляза, че майка му не се е възстановила от шока. Още стискаше в ръка ковчежето с пера, подарено й от Петручо. Макар и разсеяно, тя отвърна на прегръдката на сина си. Паола ги наблюдаваше с тъжна усмивка.

Клаудия обаче се хвърли в обятията му.

— Ецио! Къде беше? Паола и Анета бяха много мили, но не ни позволиха да се върнем у дома. А мама не е изрекла и дума, откакто… — Тя млъкна, мъчейки се да овладее сълзите. Най-сетне се съвзе и продължи: — Сигурно татко е преодолял затрудненията. Станало е ужасно недоразумение, нали?

Паола го погледна.

— Мисля, че моментът е настъпил — меко каза тя. — Трябва да разберат истината.

Клаудия изгледа Паола, после отново впи очи в Ецио. Мария седеше до Анета, която я бе прегърнала през рамо. Майка му се взираше в празното пространство с бледа усмивка и галеше дървеното ковчеже.

— Какво има, Ецио? — попита Клаудия уплашено.

— Случи се нещо.

— Какво?

Ецио замълча, търсейки думите, ала изражението му й каза всичко.

— О, Господи, не!

— Клаудия…

— Нали не е вярно?

Ецио сведе глава.

— Не, не, не, не! — изкрещя сестра му.

— Шшш… — опита се да я успокои той. — Направих всичко възможно, скъпа моя.

Клаудия зарови глава в пазвата му и заплака сърцераздирателно. Ецио напразно се мъчеше да я успокои. Погледна към майка си, ала тя сякаш не беше чула. Може би по някакъв начин вече беше разбрала. След всички мъчителни преживелици, през които бе преминал, отчаянието на майка му и сестра му едва не го сломи. Стоя, притиснал сестра си, цяла вечност и усещаше как цялата отговорност на този свят се стоварва върху плещите му. Сега той трябваше да закриля близките си и честта на семейство Аудиторе. Момчето Ецио наистина го нямаше вече… Събра мислите си.

— Слушай — рече той, когато Клаудия се поуспокои малко. — Трябва да се измъкнем оттук. Да отидем на сигурно място, където с мама ще бъдете в безопасност. Ала искам да си смела. Да си силна. Заради мен. И да се грижиш за мама. Разбираш ли?

Тя го изслуша, прочисти гърло, поотдръпна се от него и отвърна:

— Да.

— А сега трябва да се приготвим. Отиди да събереш най-необходимото — ще вървим пеш, твърде опасно е да наемаме карета. Облечете най-семплите си дрехи, за да не привличаме внимание. И побързайте!

Клаудия тръгна, придружена от Мария и Анета.

— Изкъпи се и се преоблечи — каза му Паола. — Ще се почувстваш по-добре.

Два часа по-късно пътните им документи бяха готови. Можеха да тръгват. Ецио за последен път провери съдържанието на кожената си чантичка. Навярно чичо му щеше да хвърли светлина върху взетите от Алберти документи, които явно бяха жизненоважни за него. Ецио си пристегна колана и закопча новата кама под ръкава на дясната китка. Клаудия изведе Мария в градината и застана до вратата, откъдето щяха да излязат. Анета стоеше до тях, едвам сдържайки сълзите си.