Оливър Боудън - Ренесанс

Той извади меча си, махна на войниците си да бъдат нащрек и тръгна към Ецио.

— Изненадан съм, Виери! Наистина ли се осмеляваш да се изправиш очи в очи с мен? О, извинявай, забравих, че яките ти момчета са на две крачки зад теб!

— Не смятам, че си достоен за меча ми — отвърна Виери и го прибра в канията. — Ще те довърша с юмруци. Съжалявам, ако те разочаровам, мила — добави той, обърнат към Клаудия, — но не се тревожи, няма да е задълго. Скоро ще се погрижа да те утеша, а кой знае, може би и майка ти се нуждае от внимание!

Ецио бързо пристъпи напред и заби юмрук в челюстта на Виери. Сварен неподготвен, противникът му се олюля. Успя обаче да запази равновесие, махна на хората си да се отдръпнат, хвърли се към Ецио с яростен вик и го заналага с юмруци. Атаката му беше толкова настървена, че Ецио само отблъскваше ударите му, но не смогваше да му отвърне подобаващо. Двамата сплетоха тела, борейки се за надмощие. От време на време се пускаха, но веднага се вкопчваха един в друг с възобновена енергия. Накрая Ецио впрегна гнева на Виери в своя полза — яростта винаги пречи в битка. Виери отстъпи, грабна огромна вила и замери Ецио. Той се гмурна напред и вилата прелетя над рамото му, без да го досегне. Инерцията обаче тласна тялото на Виери напред, Ецио го препъна и той се строполи на земята. Окървавен и омаломощен, младият Паци се оттегли на четири крака зад хората си, изправи се и се изтупа с изжулени длани.

— Писна ми! — рече той и изкрещя на войниците си: — Довършете го! И жените! Ще мина и без кльощавата му сестра!

— Страхливец! — задъхано извика Ецио и изтегли меча си.

Мъжете обаче вече ги бяха заобиколили с извадени алебарди. Трудно щеше да ги надвие.

Кръгът се стесни. Ецио се въртеше, стараейки се да държи жените зад гърба си, ала положението изглеждаше безнадеждно. До слуха му долетя неприятният злорад смях на Виери.

Внезапно почти безплътно свистене разцепи въздуха и двама войници вляво от Ецио се свлякоха на колене и паднаха ничком, изпускайки оръжията си. От гърбовете им стърчаха дръжки на кинжали, явно хвърлени със смъртоносна прецизност. Кървави петна разцъфнаха върху ризите им.

Останалите отстъпиха уплашено, когато още един от съратниците им се строполи на земята с кинжал в гърба.

— Що за магия е това? — изкрещя Виери ужасено. Извади меча си и се озърна диво.

Отговори му дълбок, кръшен смях.

— Няма магия, момче, само ловкост!

Гласът долетя от близките шубраци.

— Излез оттам!

От горичката се появи едър брадат мъж с високи ботуши и лек нагръдник. Неколцина мъже, екипирани по същия начин, последваха примера му.

— На ваше разположение — иронично се ухили брадатият.

— Наемници! — изръмжа Виери и се обърна към своите хора: — Какво чакате? Убийте ги! Всички до един!

Едрият мъж пристъпи напред и с невероятно изящество изби меча на Виери от ръката му. После пречупи острието с коляно, сякаш е сламка.

— Идеята ти никак не я бива, Паци, но пък нали трябва да оправдаеш името си!

Виери не отговори. Поощри мъжете си да се хвърлят в битка. Не особено охотно те заобиколиха новодошлите, а Виери вдигна арбалета на един от убитите си воини и нападна Ецио, избивайки меча от ръката му точно когато младежът го изваждаше.

— Ето, Ецио, използвай този! — каза едрият мъж и му подхвърли друг меч. Той полетя нагоре и се приземи точно в целта, потрепервайки в пръстта до крака му. Ецио го вдигна тутакси. Беше тежко оръжие, налагаше се да го държи с две ръце, но все пак успя да разсече дръжката на алебардата на Виери. Младият Паци забеляза, че противниците с лекота надделяват над воините му, намалели с още двамина, би отбой и побягна, сипейки проклятия. Ухилен до уши, едрият мъж приближи до Ецио и жените.

— Радвам се, че дойдох да те посрещна — рече той. — Пристигнах тъкмо навреме.

— Много съм ти признателен, страннико.

Мъжът се засмя отново. В гласа му прозвучаха познати нотки.

— Срещали ли сме се преди? — попита Ецио.

— Отдавна. Но все пак е чудно, че не позна чичо си!

— Чичо Марио?

— Същият!

Той сграбчи Ецио в мечешка прегръдка. После приближи към Мария и Клаудия. По лицето му се изписа тревога, когато забеляза в какво състояние е Мария.

— Слушай, дете — обърна се той към Клаудия, — ще отведа Ецио в крепостта, но ще оставя двама мъже да ви пазят. Те ще ви дадат нещо за хапване и пийване. Ще изпратя конник напред, за да се върне да ви вземе с карета. Доста сте походили вчера, а и клетата ми етърва изглежда… — Той замълча и след малко добави деликатно: — Напълно изтощена.