Оливър Боудън - Ренесанс

— Съжалявам, чичо, но нямам представа какво намекваш.

Марио поклати глава.

— Не знам какви са били съображенията на баща ти. Сигурно е изчаквал подходящ момент. Ала събитията го изпревариха. — Той изгледа твърдо Ецио. — Налага се да поговорим. Дълго и сериозно. Дай ми документите, които си донесъл. Ще ги разгледам, докато ти се разхождаш из града и си набавяш оръжие. Ето списък с необходимото и пари да го купиш.

Ецио объркано пое към града, придружен от един от сержантите на Марио — прошарен ветеран на име Орацио. По негови указания си купи от търговеца на оръжия бойна кама и лека ризница, а от местния доктор — бинтове и основни медикаменти за спешни случаи. После се върна в замъка, където Марио го очакваше нетърпеливо.

— Salute — поздрави Ецио. — Изпълних нареждането ти.

— При това бързо. Ben fatto! А сега трябва да те научим как да се биеш.

— Чичо, прости ми, но както ти казах, не възнамерявам да оставам.

Марио прехапа устни.

— Слушай, Ецио, ти едва успя да се опълчиш на Виери. Ако не бях пристигнал навреме… Е, върви, щом искаш, но първо изучи умението и познанието да се защитаваш. Иначе няма да оцелееш и седмица по пътищата.

Ецио замълча.

— Ако не заради мен, направи го заради майка си и сестра си — настоя Марио.

Ецио обмисли предложението. Трябваше да признае, че чичо му има право.

— Добре тогава — отвърна той. — След като толкова щедро ме снабди с оръжие.

Марио се усмихна широко и го потупа по рамото.

— Браво! Ще доживееш да ми благодариш!

През следващите седмици го подложиха на най-интензивно обучение, но докато усвояваше нови бойни умения, Ецио навлизаше все повече и в семейната история, и в тайните, в които баща му не беше смогнал да го посвети. А и понеже Марио му позволи да използва неговата библиотека, постепенно го загложди усещането, че е на крачка от съдба, по-значима, отколкото смееше да си представи.

— Твърдиш, че баща ми е бил повече от банкер? — попита Ецио чичо си.

— Много повече — сериозно отговори Марио. — Баща ти беше съвършено шлифован убиец.

— Невъзможно. Татко винаги е бил финансист, предприемач… как би могъл да е убиец?

— Не, Ецио, зад фасадата на банкер се криеше много повече. Баща ти беше роден и обучен да убива. Беше член на Ордена на асасините. — Марио се поколеба. — Несъмнено в библиотеката си открил нещичко за това. Трябва да обсъдим поверените ти документи, които — слава Богу! — си проявил достатъчно разум да вземеш обратно. Списъкът не съдържа имена на длъжници, а на всички, отговорни за убийството на баща ти. И те са част от по-голяма конспирация.

Ецио с мъка възприемаше думите му — всичко, което си мислеше, че знае за баща си, за семейството си, сега се оказваше полуистина. Защо баща му е крил от него? Не можеше да проумее, чувстваше се изоставен. Той подбра внимателно думите си — потайността на баща му навярно не е била случайна.

— Приемам, че татко сигурно е бил по-различен, отколкото съм смятал, и прости неверието ми, но кому е било необходимо това мълчание?

Марио помълча малко и отговори:

— Чувал ли си за Ордена на тамплиерите?

— Да.

— Основан е преди много векове, скоро след Първия кръстоносен поход. Представлявал елитна бойна сила — всъщност воини монаси. Полагали обет за въздържание и бедност. Ала с годините статутът им се променил. С времето се заели с международна финансова дейност, при това много успешно. Други рицарски ордени — на хоспиталиерите и на тевтонските рицари — се отнасяли враждебно към тях. Могъществото им смущавало дори кралете. Тамплиерите установили седалището си в Южна франция и замислили да сформират собствена държава. Не плащали данъци, поддържали армия и налагали силом волята си. Най-сетне, преди почти двеста години, френският крал Филип Хубави се опълчил срещу тях. Започнала ужасна разправа. Арестували голяма част от тамплиерите, друга избили. Накрая папата ги отлъчил от Църквата. Ала не успели да ги избият до крак — в Европа имало над петнайсет хиляди тамплиерски манастири. Въпреки това имотите и богатствата им били конфискувани и тамплиерите сякаш потънали вдън земя. Могъществото им изглеждало прекършено завинаги.

— Какво е станало с тях?

Марио поклати глава.

— Снишили се, разбира се, в името на оцеляването. Укрили се, укрили и богатствата, които успели да спасят, но запазили организацията си и още по-решително се заели да постигнат истинската си цел.

— И каква била тя?

— Каква е, искаш да кажеш — поправи го Марио с пламнали очи. — Стремят се към световна доминация, ни повече, ни по-малко. И само една общност полага усилия да ги възпре. Орденът на асасините, към който твоят баща и аз имаме честта да принадлежим.