Оливър Боудън - Ренесанс

— Джовани Аудиторе — започна Алберти с авторитетен тон, в който, както долови чувствителният слух на Ецио, се преплитаха нотки страх. — Ти и твоите съучастници сте обвинени в предателство. Разполагате ли с доказателства, оборващи обвинението?

По лицето на Джовани се изписа и изненада, и безпокойство.

— Да, документите, които ти бяха донесени снощи.

— Не съм виждал никакви документи, Аудиторе — отсече Алберти.

Ецио веднага разбра, че процесът е само показен, ала не можеше да проумее подлото предателство на Алберти. Младият мъж изкрещя:

— Лъжеш!

Гласът му обаче се стопи в рева на тълпата. Тръгна напред, разблъсквайки гневните граждани, ала те бяха твърде много и го приклещиха помежду си.

Алберти заговори отново:

— Уликите срещу вас бяха събрани и обстойно проучени. Неоспорими са. Поради липса на каквото и да било оневиняващо доказателство служебният ми дълг повелява да обявя теб и съучастниците ти Федерико, Петручо и — задочно — синът ти Ецио — за виновни в престъплението, по което сте обвиняеми. — Той спря, докато множеството се смълчи отново. — И ви осъждам на смърт. Присъдата ще бъде изпълнена незабавно!

Гражданството отново надигна глас. По даден от Алберти знак палачът подготви примките, докато двамата му помощници сграбчиха първо Петручо, който едва се сдържаше да не се разплаче, и го повлякоха към бесилката. Увиха въжето около врата му, докато той се молеше трескаво, а свещеникът поръси със светена вода главата му. После екзекуторът дръпна лоста, прикрепен към ешафода, и момчето увисна. Първо зарита с крака, после притихна.

— Не! — промълви Ецио. Умът отказваше да повярва на очите му. — Не, Господи, не!

Думите обаче застинаха в гърлото му. Мъката го завладя изцяло.

После дойде ред на Федерико, който крещеше, че е невинен, че цялото му семейство е невинно, и се бореше напразно да се изтръгне от ръцете на стражите, повлекли го към бесилото. Ецио, извън себе си от скръб, отново се запровира отчаяно напред. Забеляза как една самотна сълза се стича по пепелявото лице на баща му. Ецио ужасено проследи как по-големият му брат и негов най-добър приятел се мята на края на въжето — Предаде Богу дух по-бавно от Петручо, но накрая и той се залюля безжизнен в примката. В тишината се чуваше зловещото проскърцване на напречната греда. Ецио се бореше с невярата — наистина ли се случваше това?

През множеството премина глух ропот, но твърд глас го потуши. Джовани Аудиторе проговори:

— Предателят си ти, Уберто. Ти, когото смятах за най-близък приятел и съратник, комуто доверих живота си! Какъв глупак съм бил! Не проумях, че си един от тях! — Думите му прераснаха в гневен страдалчески вик. — Днес ти отнемаш живота ни, но запомни — ние ще вземем твоя в отплата!

Той сведе глава и замълча. Възцари се дълбока тишина, нарушавана само от молитвения шепот на свещеника, щом Джовани Аудиторе закрачи гордо към бесилото, за да се впусне духът му в последното си велико приключение.

Отначало шокът заглушаваше скръбта на Ецио. Ала сега сякаш го блъсна огромен железен юмрук. Когато отворът под нозете на Джовани зейна, той изкрещя:

— Татко!

Очите на испанеца тутакси се заковаха в него. Свръхестествени сили ли насочваха погледа му? Как успя да го различи в плътното множество? Като на бавен кадър Ецио видя как испанецът се привежда към Алберти, прошепва му нещо и посочва.

— Стража! — изкрещя Алберти, сочейки към Ецио. — Там! Там е другият! Заловете го!

Преди тълпата да се съвземе и да го спре, Ецио се запровира бързо назад, налагайки с юмруци всеки, осмелил се да му препречи пътя. Един стражар вече го причакваше. Той сграбчи младежа и му дръпна качулката. Пришпорен отново от същия инстинктивен порив, Ецио се отскубна и изтегли с една ръка меча си, а с другата улови стражаря за гърлото. Светкавичната му реакция изненада мъжа и преди да успее да вдигне ръце, за да се измъкне от хватката, Ецио стисна още по-здраво меча и със замах го прониза в корема. Извади оръжието с рязко странично движение и изпод туниката на стражаря по паважа се посипаха черва. Ецио блъсна тялото настрани, обърна се към платформата и впи очи в Алберти.

— Ще те убия! — изкрещя му той с глас, изпълнен с омраза и гняв.

Стражите обаче приближаваха. Инстинктът за оцеляване взе връх и Ецио се устреми към сравнителната безопасност на тесните улички отвъд площада. С почуда забеляза още двамина стражари, спуснали се да му попречат да избяга.