Оливър Боудън - Ренесанс

— Не — възпротиви се художникът. — Предпочитам сам да ги нося. Какво ще стане, ако ги изпуснат? — Той приклекна и вдигна кутията, която Ецио му подаде. — Да вървим — предложи на Мария.

— Насам — упъти го тя. — Довиждане, Ецио. Ще се видим на вечеря. Ела, Леонардо.

Ецио ги изпрати с поглед. Леонардо очевидно заслужаваше уважение.

След обяда, в късния следобед, Джулио пристигна забързан както винаги и му съобщи, че баща му го вика в кабинета си. Ецио последва енергично секретаря по дългия коридор с дъбова ламперия, отвеждащ към задното крило на имението.

— А! Ецио! Влизай, момче! — рече Джовани делово и сериозно. Стана от стола пред писалището, върху което лежаха две дебели писма, увити с тънък пергамент и запечатани.

— Казват, че дук Лоренцо ще се върне утре или най-късно вдругиден — каза Ецио.

— Знам. Ала няма време за губене. Искам да ги занесеш на двамина мои приятели в града. — Той побутна писмата по плота на писалището.

— Да, татко.

— Искам също да прибереш съобщението, което един пощенски гълъб трябва да е донесъл в гълъбарника на площада в края на улицата. Гледай никой да не забележи, когато го вземаш.

— Ще се постарая.

— Добре. Върни се веднага, щом приключиш. Трябва да обсъдим важни неща.

— Разбира се, сър.

— Така че този път си опичай ума. Никакви побоища.

Ецио реши да се заеме първо с гълъба. Здрачаваше се. По това време нямаше много минувачи — малко по-късно флорентинците щяха да се стекат на площада за своята passeggiata 8 8 Разходка (итал.). — Б.ред. .

Когато стигна целта, забеляза надписи, надраскани по стените зад и над гълъбарника. Почуди се — отскоро ли бяха, или просто не беше ги забелязал преди? Старателно изписан беше стих, познат му от Еклесиаст: „Който трупа познание, трупа мъка“. Малко под него някой беше добавил по-нечетливо: „Къде е пророкът?“.

Умът му обаче бързо се върна към задачата. Веднага разпозна гълъба, който търсеше — единственият, към чийто крак беше прикрепена бележка. Той я откачи сръчно и нежно остави птицата обратно върху пръта. После се поколеба. Да прочете ли бележката? Не беше запечатана. Разви пъргаво листчето и откри, че съдържа само едно име — Франческо де Паци. Сви рамене. Предположи, че баща му ще разгадае написаното по-добре от него. Недоумяваше обаче какъв смисъл крие името на бащата на Виери и вероятен съзаклятник в заговора за преврат срещу дука на Милано — факти, вече известни на Джовани. Освен ако не беше потвърждение.

Ала трябваше да побърза. Чакаше го още работа. Пъхна бележката в кесията на колана си и се запъти към адреса, отбелязан на първия плик. Мястото го изненада — намираше се в квартала на червените фенери. Често го беше посещавал с Федерико — разбира се, преди да срещне Кристина — ала винаги се чувстваше напрегнат. Когато наближи мрачната уличка, към която го беше упътил баща му, Ецио стисна дръжката на камата, за да си вдъхне увереност. Мястото се оказа зле осветена ниска таверна, в която сервираха кианти в глинени стакани.

Тъкмо се чудеше какво да предприеме по-нататък, понеже не виждаше никого наоколо, когато го сепна глас отстрани:

— Ти ли си момчето на Джовани?

Ецио се обърна към грубоватия мъж, чийто дъх вонеше на лук. Придружаваше го жена, която навремето може би е била хубавичка, но десетте години в повече върху плещите й бяха заличили някогашния чар. Бледа следа от него се различаваше само в ясните й, умни очи.

— Има си хас, глупако — обади се тя. — Не виждаш ли, че е одрал кожата на баща си!

Мъжът не си направи труда да й отговори.

— Носиш ни нещо — рече той на Ецио. — Дай го.

Ецио се поколеба. Свери адреса. Нямаше грешка.

— Дай го, приятелю — приведе се мъжът към него. Дъхът му го лъхна с пълна сила. С лук и чесън ли се изхранваше този човек?

Ецио остави писмото в разперената длан на мъжа, която веднага се затвори и го прибра в провесена през кръста кожена кесия.

— Добро момче — похвали го той и се усмихна. Ецио с изненада откри, че усмивката придава на лицето му изненадващо благородство. Но не и думите му. — И не се бой — добави мъжът. — Не сме заразни. — Млъкна и хвърли поглед към жената. — Аз поне не съм.

Жената се разсмя и го перна с юмрук по ръката. После и двамата изчезнаха.

Ецио се измъкна от уличката с въздишка на облекчение. Адресът върху второто писмо го насочи по улицата западно от Баптистерията 9 9 Пристройка на църква или отделна постройка за извършване на кръщение. — Б.пр. — доста по-приличен квартал, ала обезлюден по това време на денонощието. Ецио забърза натам.