Оливър Боудън - Ренесанс

Той отново размаха жезъла и куката на върха му се стовари върху белега на гърба на лявата длан на Ецио. През вените му премина болезнена тръпка и той залитна, но не падна.

— Ще ми я дадеш — изрева Родриго, настъпвайки напред.

Ецио мислеше трескаво. Знаеше каква сила притежава Ябълката и трябваше да поеме риска веднага или да умре.

— Както желаеш — отвърна той.

Извади Ябълката от кесията си и я протегна напред. Тя блестеше толкова силно, че целият висок параклис се освети като от ярко слънце, а щом мъждивата светлина от свещите отново изпълни пространството, Родриго видя пред себе си осмина Ециовци.

Но не се разколеба.

— Тя може да прави твои копия! — възкликна той. — Колко впечатляващо! Трудно е да се прецени кой е истинският и кой лъжовен — но не е чак толкова сложно. Не си въобразявай, че този скалъпен фокус ще те спаси! Размисли добре!

Родриго размаха жезъла към имагинерните фигури и всеки път, щом удареше някоя, тя изчезваше в облаче дим. Призраците на Ецио подкачаха, дразнеха и се мятаха върху вече разтревожения Родриго, но само отклоняваха вниманието му. Единствено истинският успяваше да нанася удари — но те бяха нищожни докосвания — могъщият жезъл не позволяваше на Ецио да се добере достатъчно близо до свирепия папа. Усети обаче, че битката изцежда силите на Родриго. Докато унищожи седемте призрака, отблъскващият владика се измори и остана без дъх. Лудостта дарява тялото с неподозирана енергия, но въпреки вдъхнатите от жезъла сили Родриго си оставаше дебелак на седемдесет и две години, страдащ от сифилис. Ецио прибра Ябълката обратно в кесията си.

Запъхтян след битката с фантомите, папата се свлече на колене. Ецио, също останал без дъх, понеже призраците му бяха черпили от него енергия за представлението си, се изправи над него. Родриго вдигна поглед и стисна жезъла.

— Няма да ми го отнемеш — промълви той.

— Всичко свърши, Родриго. Сложи жезъла на земята и ще ти подаря бърза и милостива смърт.

— Колко щедро — присмя се Борджия. — Питам се дали щеше да бъдеш така великодушен, ако нещата не бяха в твоя полза?

Събирайки всичките си сили, папата рязко се изправи на крака, като едновременно тропна с долния край на жезъла по пода. В оскъдната светлина наоколо свещениците и миряните простенаха отново и от жезъла изскочи нова енергия, която се стовари върху Ецио като чук и го вдигна във въздуха.

— Това харесва ли ти за начало? — каза папата с дяволита усмивка.

Тръгна към останалия без дъх асасин. Той понечи да вдигне Ябълката отново, но закъсня. Родриго премаза ръката му с ботуша си и Ябълката се изтърколи настрани. Борджия се наведе да я вдигне.

— Най-после — каза той с усмивка. — А сега да си оправим сметките с теб!

Той вдигна Ябълката високо и тя засия гибелно. Ецио приличаше на замръзнал, окован — не можеше да помръдне. Папата се надвеси над него разгневен, но чертите му се отпуснаха, щом забеляза колко безпомощен е врагът му. Той изтегли къс меч изпод робата си и целейки се в поваления противник, нарочно го прониза косо със съжалителен, примесен с презрение поглед.

Но болката от раната сякаш намали силата на Ябълката. Ецио лежеше проснат, ала наблюдаваше с размътен от болката мозък как Родриго, мислейки, че е в безопасност, се обръща с гръб и поглежда фреската на Ботичели „Изкушението на Христа“. Приближи се и вдигна жезъла. От него се изля космическа енергия и обгърна фреската, част от която се сви на руло и откри тайна врата, през която папата влезе, хвърляйки един последен триумфален поглед върху поваления враг. Ецио гледаше безпомощно как вратата се затваря зад него и преди отново да изгуби съзнание, успя само да запомни разположението й.

Съвзе се не след дълго, но свещите вече бяха изгорели ниско, а свещениците и паството — изчезнали. Осъзна, че макар да лежи в локва от собствената си кръв, раната от Родриго не е засегнала жизнен орган. Стана неуверено, подпирайки се на стената, и задиша дълбоко и ритмично, докато главата му се избистри. Успя да стегне раната с парчета плат, които откъсна от ризата си. Подготви оръжията от Кодекса — двуострата кама на лявата китка, отровното острие — на дясната — и се доближи до фреската на Ботичели.

Спомни си, че вратата се крие във фигурата отдясно — жена, носеща наръч дърва за жертвоприношение. Пристъпвайки напред, той разгледа картината подробно, докато забеляза едва видимите очертания. След това огледа внимателно детайлите от изображението от двете страни на жената. До краката й имаше фигура на дете с протегната дясна ръка. Във връхчетата на пръстите на тази ръка бе прикрито копчето, с което се отваряше вратата. Тя се открехна, Ецио се промъкна през нея и не се изненада, когато тя незабавно се захлопна зад гърба му. Така или иначе нямаше да мисли за връщане точно сега.