Оливър Боудън - Ренесанс

Вече се намираше във вътрешността на Ватикана. Придвижвайки се тихо като котка през лабиринтите и потъвайки в сенките при най-малкото съмнение, че пазачите минават наблизо, тъй като не можеше да си позволи издайнически сблъсък, най-накрая се озова в обширната галерия на Сикстинската капела.

Шедьовърът на Бачо Понтели, построен за някогашния враг на асасините Папа Сикст IV и завършен преди двайсет години, се извисяваше около и над него, а многобройните свещи едва разсейваха мрака. Ецио разпозна стенописи на Гирландайо, Ботичели, Перуджино и Росели, но огромният купол на тавана все още не беше изрисуван.

Беше влязъл през прозорец от рисувано стъкло в процес на реставрация и сега се подпря върху вътрешна амбразура, обърната към просторната зала. Под него, облечен в тържествените златни одежди, Александър VI провеждаше литургия, четейки от Евангелието на Йоана.

— In principio erat Ver bum, et Verbum erat apud Deum, et Deus erat Verbum. Hoc erat in principio apud Deum. Omnia per ipsum fact sunt, et sine ipso factum est nihil quid factum est… *. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе. Имаше един човек, пратен от Бога, името му Йоан; той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината. Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха, на вярващите в Неговото име, даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха. И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца 61 61 Свето Евангелие от Йоана (4—14), цит. по Библия, изд. на Светия синод. — Б.пр. .

Ецио изчака службата да приключи и паството да се разотиде, оставяйки папата сам с кардиналите и помощник-свещениците. Знаеше ли Испанеца, че той е там? Планираше ли да се изправи срещу него по някакъв начин? Ецио нямаше представа, но виждаше златната възможност да отърве света от най-страховития тамплиер. Той се стегна и се хвърли напред и надолу. Приземи се с перфектен скок близо до папата, изправи се незабавно, преди той или неговите помощници да успеят да реагират или да извикат, и заби наточеното си острие дълбоко в издутото тяло на Александър. Папата се свлече безмълвно на земята в краката му и застина.

Ецио се изправи запъхтян.

— Мислех… мислех, че съм се издигнал над тези неща. Мислех, че мога да надмогна жаждата за отмъщение. Но не мога. Аз съм просто човек. Твърде дълго чаках, твърде много изгубих… а ти си гнойна язва в този свят, която трябва да бъде изрязана за доброто на всички. Requiescat in pace, sfortunato 62 62 Нещастник (ит.). — Б.ред. .

Той се обърна и понечи да тръгне, когато се случи нещо необичайно. Ръката на Испанеца стисна жезъла. В този миг той засвети с ярка бяла светлина, а цялата галерия на капелата сякаш се завихри. Студените кобалтови очи на Родриго Борджия внезапно се отвориха.

— Все още не съм напълно готов да почивам в мир, жалка твар такава — рече той. Проблесна силна светлина и присъстващите свещеници и кардинали, наред с останалите членове на паството, се строполиха на земята и завиха от болка. Причудливи лъчи прозрачна светлина, стелещи се като дим, бликнаха от телата им и се понесоха към сияещия жезъл на папата, който вече се беше изправил на крака и го стискаше в стоманена хватка.

Ецио се втурна към него, но Испанеца кресна:

— Не, недей, асасине! — Размаха жезъла към него. Той издаваше странен пукот, като светкавица. Ецио усети как прелита през параклиса над телата на пъшкащите и гърчещи се свещеници и люде. Родриго Борджия удари рязко жезъла в пода пред олтара и през него — както и през папата — нахлу още енергия, почерпена от безжизнените им тела.

Ецио се окопити и отново се изправи срещу смъртния си враг.

— Ти си демон! — изкрещя Родриго. — Как понасяш такава болка? — Тогава погледна надолу и видя, че кесията на кръста на Ецио, в която все още се намираше Ябълката, свети ярко.

— Разбирам! — рече Родриго. В очите му проблясваха пламъчета. — Ябълката е у теб! Колко удобно! Дай ми я веднага!

— Vai a farti fottere 63 63 Върви на майната си (ит.). — Б.ред. !

Родриго се изсмя.

— Каква вулгарност! Но той винаги се бори докрай! Точно като баща си! Радвай се тогава, чедо мое, защото скоро ще го видиш!