Оливър Боудън - Ренесанс

Усмихвайки се на себе си, той забеляза колко разтревожени изглеждат някои от членовете на градската управа. Може би човечеството никога нямаше да се промени, но от време на време все някой трябваше да го сръгва в ребрата. Той скочи долу, наметна качулката върху главата си и се отдалечи от площада, поемайки по улицата, успоредна на северната стена на Синьорията, по която вече два пъти бе минавал тържествено. После се изгуби от поглед.

И така, за Ецио започна последната дълга и тежка мисия в живота му преди финалната и неизбежна битка. Заедно с Макиавели той свика другарите си от Ордена на асасините от Флоренция и Венеция да пребродят надлъж и нашир целия Италиански полуостров, въоръжени с копия от картата на Джироламо, и педантично да съберат липсващите от Великия кодекс страници: да претърсят провинциите Пиемонте, Трент, Лигурия, Умбрия, Венето, Фриули, Ломбардия; Емилия-Романя, Марке, Тоскана, Лацио, Абруцо; Молиза, Апулия, Кампания и Базиликата; опасната Калабрия. Застояха се навярно твърде дълго в Капри и прекосиха Тиренско море чак до Земята на похитителите — Сардиния, както и нечестивата престъпна Сицилия. Посещаваха крале и ухажваха графове, сражаваха се с тамплиерите, изпратени със същата задача — но в края на краищата постигнаха успех.

Събраха се отново в Монтериджони. Бяха изтекли пет години, а Александър VI — Родриго Борджия — вече остарял, но все така могъщ — оставаше глава на Римокатолическата църква. Влиянието на тамплиерите, макар и намаляло, все още представляваше сериозна заплаха.

Чакаше ги още много работа.

Една ранна утрин през август 1503 година Ецио, вече на четирийсет и четири, с прошарени слепоочия и все така тъмнокестенява брада, бе поканен от чичо си да се присъедини към него и останалите асасини, събрали се в кабинета му в замъка Монтериджони. С Паола, Макиавели и Лисицата бяха пристигнали и Теодора, Антонио и Бартоломео.

— Време е, Ецио — тържествено обяви Марио. — Ябълката е в ръцете ни и сега всички липсващи страници на Кодекса са събрани тук. Нека довършим онова, което ти и моят брат, твоят баща, започнахте преди толкова много време… Може би най-накрая ще разгадаем пророчеството, заложено в Кодекса, и веднъж завинаги ще пречупим несломимата сила на тамплиерите.

— Тогава, чичо, трябва да се заемем с откриването на Гробницата. Събраните отново страници би трябвало да ни отведат при нея.

Марио обърна библиотеката и разкри стената, върху която висяха окачени пергаментите от Кодекса — всички до един. Близо до тях върху пиедестал лежеше Ябълката.

— Ето как страниците се свързват една с друга — подхвана Марио, докато всички изучаваха сложните плетеници. — Сякаш показват един свят, но свят, по-голям от онзи, който познаваме, с континенти на изток и юг, които не са ни известни. Все пак съм убеден, че те съществуват.

— Има и други елементи — изтъкна Макиавели. — Тук, отляво, се виждат очертанията на нещо, което може да бъде единствено жезъл, а защо не и папският жезъл. Вдясно е изобразена ясно Ябълката. В средата на страниците се виждат дванайсет точки, образуващи фигура, чийто смисъл за момента остава загадка.

Докато Макиавели говореше, Ябълката започна да сияе по своя воля и накрая блесна ослепително, като освети страниците от Кодекса и сякаш ги обгърна. После възвърна обичайния си неутрален вид.

— Защо направи това точно в този момент? — попита Ецио, пожелавайки си Леонардо да беше там и да обясни мистерията или поне отчасти да я разгадае. Опитваше се да си спомни какво беше казал приятелят му за уникалните характеристики на тази любопитна машина, макар че самият Ецио не можеше да я определи така — приличаше колкото на механизъм, толкова и на нещо живо. Но някакъв инстинкт му диктуваше да й се доверява.

— Още една загадка за разкриване — обади се Лисицата.

— Как е възможна тази карта? — попита Паола. — Неоткрити континенти!

— Или пък континенти, очакващи да бъдат открити отново — предположи Ецио с тон, който издаваше възхищение.

— Как е възможно това? — рече Теодора.

Макиавели отвърна:

— Сигурно отговорът се крие в Гробницата.

— Можем ли веднага да видим къде се намира? — предложи вечно прагматичният Антонио.

— Да погледнем — подкани ги Ецио, изучавайки Кодекса. — Ако свържем тези точки с черти — и той го направи, — те се пресичат, вижте! На едно и също място. — Отстъпи назад. — Не! Не може да бъде! Гробницата! Изглежда Гробницата се намира в Рим! — Той обходи с поглед насъбралите се и те прочетоха следващата му мисъл.