Оливър Боудън - Ренесанс

— Това обяснява защо Родриго толкова държеше да стане папа — обади се Марио. — Управлява Светия престол единайсет години, но все още няма с какво да изкара наяве най-мрачната му тайна, макар със сигурност да знае, че се намира на точното място.

— Разбира се! — възкликна Макиавели. — Трябва донякъде да му се възхищавате. Не само е успял да открие Гробницата, но и жезълът е в ръцете му, след като стана папа!

— Жезълът ли? — попита Теодора.

Марио рече:

— В Кодекса са споменати две „части от Рая“ — с други думи, два ключа — не може да означава друго. Единият — и той извърна очи към нея — е Ябълката.

— А другият е папският жезъл — извика Ецио, осъзнал връзката. — Папският жезъл е втората „частица от Рая“!

— Точно така — потвърди Макиавели.

— Боже мой, ти си прав! — обади се Марио. Внезапно лицето му помръкна. — От години, от десетки години търсим тези отговори.

— И сега ги получихме — добави Паола.

— Но сигурно Испанеца също е наясно — вметна Антонио. — Не сме убедени, че няма копия на Кодекса. Не можем да сме сигурни, че дори при непълна колекция той не разполага с достатъчно информация, за да… — той остави недовършено изречението си. — Обаче ако успее, ако намери начин да влезе в Гробницата… — гласът му секна — съдържанието й ще омаловажи ролята на Ябълката.

— Два ключа — напомни им Марио. — За отварянето на гробницата са необходими два ключа.

— Но ние не можем да поемаме рискове — настоя Ецио. — Трябва да стигна на кон до Рим веднага и да открия Гробницата! — Никой не възрази. Ецио ги погледна един по един. — Но какво ще правите вие?

Бартоломео, който до момента беше стоял мълчаливо, сега проговори без обичайната си уклончивост:

— Аз ще направя това, в което съм най-добър — ще създам неприятности във Вечния град. Малко смут, нещо за отвличане на вниманието — за да действаш безпрепятствено.

— Всички ще се погрижим да разчистим, доколкото можем пътя ти, друже — добави Макиавели.

— Само ми кажи, когато си готов, nipote, и всички ще застанем зад теб — рече Марио. — Tutti per uno е uno per tutti 60 60 Един за всички, всички за един (ит.). — Б.ред. !

— Grazie, amici — благодари Ецио. — Знам, че ще бъдете до мен. Но нека аз да нося бремето на последната мисия — самотната риба може да се изплъзне от мрежата, която улавя целия пасаж. Тамплиерите ще бъдат нащрек.

Те се приготвиха бързо и малко след средата на месеца, понесъл скъпоценната Ябълка, Ецио пристигна с лодка по река Тибър на пристана близо до замъка Сан Анджело в Рим. Беше взел всички мерки, но по силата на някакво дяволско проклятие или благодарение на наблюдателността на плъпналите навсякъде шпиони на Родриго, пристигането му не мина незабелязано и той се срещна лице в лице с взвод от стражи на Борджия при портите на пристана. Трябваше да се пребори да стигне до Пасето ди Борго — 600-метровия проход, свързващ замъка с Ватикана. Разбирайки, че времето работи срещу него и хората му, след като Родриго вече е научил за появата му, Ецио прецени, че единственият му изход е бързата и точна атака. Той скочи като рис върху покривалото на волска каруца, превозваща варели от пристанището и качвайки се на най-високия варел, се метна върху един стърчащ прът от скелето. Стражите зяпаха с отворени усти как асасинът полита от скелето с развяващо се отзад наметало. Извадил камата си, той повали сержанта на Борджия от седлото му на земята. Цялата маневра бе осъществена толкова бързо, че останалите пазачи не смогнаха дори да извадят мечове. Без да поглежда назад, Ецио се спусна през прохода така светкавично, че униформените на Борджия не успяха да го погнат.

Когато стигна целта си, той откри, че портата е твърде ниска и тясна за ездач, затова слезе и продължи навътре пеша, отстранявайки двамата пазачи с един удар на остриетата си. Въпреки напредващите години тренираше още по-усърдно и сега беше в отлична форма — на върха на ордена си, Върховен асасин.

Преминал през портата, той се озова в тесен двор. На другия край имаше още една порта. На пръв поглед изглеждаше неохраняема, но щом Ецио се приближи към лоста, с който предположи, че се отваря, от бойните кули горе се разнесе вик:

— Спрете нарушителя! — Поглеждайки назад, той видя как вратата, през която бе влязъл, се затваря зад него. Беше залостен в кутия без изход!

Ецио се хвърли към лоста за вътрешната порта, докато стрелците, кръжащи над него, се приготвяха да открият огън. Успя да се провре през нея точно когато стрелите затракаха по каменната земя зад него.