Оливър Боудън - Ренесанс

Тълпата обаче, и без това оредяла, започваше да губи интерес и последните хора вече се отдалечаваха. Ецио пристъпи напред и заговори на заблудения свещеник:

— Струва ми се — рече той, — че имаш собствени виждания.

Свещеникът се изсмя.

— Не всички от нас се нуждаеха от убеждаване или натиск, за да повярват. Аз вече вярвах. Всичко казано е истина!

— Нищо не е истина — отвърна Ецио. — А това, което аз знам, не ме улеснява. — Той измъкна ножа си и го заби в свещеника. — Requiescat in pace — промълви и преди да му обърне гръб, покри главата му с расото.

Пътят беше дълъг и тежък, но към края му самият Савонарола стана неволен съюзник на асасина, тъй като финансовата мощ на Флоренция се сриваше: Монаха презираше търговията и трупането на пари — двете неща, направили града толкова велик. И все пак денят на Страшния съд не дойде. Вместо това един либерален калугер от францисканския орден предизвика Савонарола да се подложи на огнено изпитание. Монаха отказа и авторитетът му понесе нов удар. До началото на май 1497 година много от младите жители на града излязоха на протест, който прерасна в бунт. Лека-полека започнаха да се отварят старите таверни, хората се върнаха към песните и танците, към хазарта и разгулния живот — всъщност заживяха весело. Предприемачите и банките заработиха отново, а заточениците започнаха да се завръщат в освободените от режима на Монаха квартали. Това не се случи за една нощ, но в края на краищата, почти година след бунта — защото Савонарола държеше здраво властта — крахът му вече изглеждаше неизбежен.

— Добре се справи, Ецио — похвали го Паола, докато с Лисицата и Макиавели чакаха пред портите на комплекса „Сан Марко“, заобиколени от огромна нетърпелива и буйна тълпа, насъбрала се от освободените райони.

— Благодаря ти. Но какво ще стане сега?

— Гледай — рече Макиавели.

Вратата се отвори със силен трясък над главите им и снажна фигура в черни одежди се появи на един от балконите. Монаха погледна тържествуващо към насъбралите се.

— Тишина! — заповяда той. — Искам тишина!

Стъписана, тълпата притихна.

— Защо сте тук? — запита Савонарола. — Защо ме притеснявате? Трябва да пречиствате домовете си!

Но тълпата изрева с неодобрение.

— От какво? — провикна се един мъж. — Вече всичко си ни отнел!

— Възпирам ръката си! — кресна в отговор Савонарола. — Но сега ще правите каквото ви наредя! Ще се подчините!

В този миг от полите си той извади Ябълката и я вдигна високо. Ецио видя, че единият пръст на ръката, с която я държи, липсва. Ябълката мигновено засия, а тълпата се отдръпна назад и зина. Но Макиавели, запазил спокойствие, зае позиция и без да трепне, хвърли кинжал, който се заби в предмишницата на Монаха. С вик на болка и ярост Савонарола изпусна Ябълката и тя падна от балкона върху навалицата.

— Неее! — провикна се той. Но изведнъж сякаш се смали — изглеждаше посрамен и жалък. На тълпата това й стигаше. Тя се втурна напред и атакува портите на „Сан Марко“.

— Бързо, Ецио — каза Лисицата. — Намери Ябълката. Не може да е далеч.

Ецио я виждаше да се търкаля незабелязвана от никого под краката на хората. Той се гмурна сред блъсканицата и получи няколко силни удара, но поне успя да я стигне. Бързо я скри на сигурно място в кесията на колана си. Портите на „Сан Марко“ вече бяха отворени — вероятно някои от братята вътре сметнаха дискретността за по-добрата страна на куража и предпочетоха да спасят църквата, манастира и собствената си кожа, прекланяйки се пред неизбежното. Сред тях не липсваха и такива, на които деспотизмът на Монаха беше дотегнал. Тълпата се втурна през портите и само няколко минути по-късно се появи отново, понесла ритащия и крещящ Савонарола върху раменете си.

— Отведете го в Палацо дела Синьория — разпореди Макиавели. — Нека там да го съдят!

— Идиоти! Богохулници! — крещеше Савонарола. — Бог е свидетел на това кощунство! Как смеете да се отнасяте така с Неговия пророк! — Гневните викове на тълпата донякъде го заглушиха, но посинял от бяс и уплаха, той не спираше, защото разбираше — макар да не използваше такива понятия — че това е последното хвърляне на заровете. — Еретици! Всички ще горите в ада заради това! Чувате ли ме? Да горите дано!

Ецио и другите асасини последваха тълпата, отнасяща Монаха, който продължаваше да бълва смесица от молби и заплахи:

— Божият меч ще падне върху земята бързо и неочаквано. Освободете ме, защото само аз мога да ви спася от гнева Му! Чеда мои, обърнете ми внимание, преди да е станало късно! Има едно-едничко истинско спасение, но вие загърбвате пътя към него заради материални облаги! Ако не се поклоните отново пред мен, цяла Флоренция ще усети Божия гняв — и ще падне също като Содом и Гомор, защото Той ще узнае низостта на предателството ви. Aiutami, Dio 58 58 Помогни ми, Боже (ит.). — Б.ред. ! Десет хиляди Юди ме повалят!