Оливър Боудън - Ренесанс

— Наводнили са града. За да ги спрем, трябва да стреляме по мишени във Форли.

— Направете каквото трябва — с желязно спокойствие отвърна тя.

Ецио вдигна поглед към бойниците, където стоеше Макиавели и чакаше сигнал. Вдигна ръка и решително я свали.

Оръдията избоботиха, а той се втурна към бойниците. Нареди на артилеристите да стрелят непрекъснато и видя как една обсадна платформа, после втора, а накрая и катапултите се разпитат на пух и прах. В тесните улички отрядите на Орси се затрудняваха да маневрират и след като оръдията си казаха тежката дума, стрелците и Сфорца започнаха да изтребват оцелелите нашественици. Накрая изтикаха и последния войник на Орси извън Форли, а мъжете на Сфорца заеха позиции по външната стена. Платиха обаче тежка цена за победата. Няколко къщи бяха в руини, а артилеристите на Катерина дадоха много жертви. Трябваше да обмислят и още нещо, както бързо напомни Макиавели. Бяха прогонили враговете от града, но обсадата не беше вдигната. Батальоните на Орси все още обграждаха Форли, отрязвайки достъпа до храна и питейна вода, а двете по-големи деца на Катерина бяха в неизвестност.

Не след дълго Катерина, Макиавели и Ецио се изкачиха по външните валове и огледаха разположението на врага около стените. Зад гърбовете им гражданите на Форли се стремяха да въдворят ред, но запасите от вода и храна нямаше да стигнат за дълго и всички го знаеха. Катерина беше бледа, притеснена до смърт за децата си — първородната Бианка беше на девет, а Отавиано — година по-малък.

Чудеха се къде са братята Орси, но в същия момент един вражески глашатай застана в центъра на противниковия лагер и наду боен рог. Морето от войници се раздели, за да даде път на двама мъже с ризници, възседнали кафяви коне. Придружаваха ги оръженосци, развели флага с мечката и храстите. Те спряха конете далеч от обсега на стрелите.

Единият ездач се изправи в стремената и извика:

— Катерина! Катерина Сфорца! Знаем, че още си приклещена в скъпото си градче. Отговори ми!

Катерина се надвеси над стената с яростно изражение:

— Какво искате?

Мъжът се ухили широко:

— О, нищо! Просто се чудех дали не ти липсват… дечицата?

Ецио застана до Катерина. Мъжът го изгледа изненадано.

— Ясно… — проточи той. — Ецио Аудиторе, ако не греша. Приятно ми е да се запознаем. Толкова сме чували за теб!

— А вие, ако се не лъжа, сте братята Орси — отвърна Ецио.

Мъжът, който още не беше проговорил, вдигна ръка.

— Същите! Лодовико…

— И Кеко… — додаде другият и се засмя суховато. — На вашите услуги!

— Basta! — извика Катерина. — Стига! Къде са децата ми? Пуснете ги!

Лодовико се поклони присмехулно в седлото.

— Ma certo, signora 47 47 Разбира се, госпожо (ит.). — Б.ред. . С радост ще ви ги върнем. В замяна на нещо твое. Нещо, принадлежало по-скоро на покойния ти съпруг. Нещо, което правел по заръка на… наши приятели. — В гласа му внезапно прозвучаха сурови нотки. — Имам предвид една карта!

— И една Ябълка! — добави Кеко. — О, да, разбрахме вече. Не сме глупаци. И нашият работодател има шпиони!

— Да — рече Лодовико. — Ще вземем и Ябълката. Или ще прережа гърлата на малките от ухо до ухо и ще ги изпратя при баща им.

Катерина слушаше мълчаливо. По лицето й се бе изписало ледено спокойствие. Най-сетне проговори:

— Bastardi! Смятате, че ще ме уплашите с наглите си заплахи? Нищо няма да ви дам, проклетници! Искате децата ми? Вземете ги! Аз ще си родя нови!

Тя вдигна полите си.

— Не ме интересуват представленията ти, Катерина — каза Кеко и обърна коня си. — Нито пък интимните ти части! Ще си промениш мнението, но знай, че ти даваме само час! Плъхчетата ти ще бъдат в безопасност дотогава в порутеното ти селце нагоре по пътя. И не забравяй — ще ги убием и после ще се върнем, ще опустошим града и силом ще си вземем, каквото искаме. По-добре се възползвай от щедростта ни, за да си спестиш неприятности!

Братята изтрополиха обратно. Ужасена от постъпката и думите си, Катерина се отпусна задъхано върху грубата стена на наблюдателната кула.

Ецио застана до нея.

— Няма да жертваш децата си, Катерина. Никоя кауза не заслужава това.

— Дори спасяването на света? — изгледа го тя с разтегнати устни и изцъклени бледосини очи под буйния червен бретон.

— Не бива да ставаме като тях — простичко отвърна Ецио. — Има неща, които не са разменна монета.

— О, Ецио! Точно това се надявах да кажеш! — Тя обви ръце около врата му. — Разбира се, че не можем да ги жертваме, скъпи. — Катерина се изправи. — Но сърце не ми дава да те помоля да ми ги върнеш.