Оливър Боудън - Ренесанс

— Да опитаме — рече Ецио и се обърна към Макиавели. — Няма да се бавя. Надявам се. Но каквото и да се случи с мен, знам, че ще пазиш Ябълката с цената на живота си. И, Катерина…

— Да?

— Знаеш ли къде е скрил Джироламо картата?

— Ще я намеря.

— Открий я и я пази.

— А ти какво смяташ да правиш с братята Орси? — попита Макиавели.

— Вече са в списъка ми — отговори Ецио. — Сдружили са се с хората, които убиха близките ми и унищожиха семейството ми. Но сега разбрах, че има по-съществена кауза от отмъщението.

Двамата си стиснаха ръце, вперили погледи един в друг.

— Buona fortuna, amico mio — твърдо изрече Макиавели.

— Buona fortuna anche — сбогува се Ецио.

Лесно откри селото, което Кеко толкова нехайно спомена, макар да го описа твърде нелюбезно. Селцето беше малко и бедно като повечето си събратя в Романя и близката река явно наскоро го беше наводнила, но като цяло изглеждаше чисто и спретнато с прясно варосаните си къщурки с покриви от свежа слама. Макар улицата, разделяща дузината постройки, да беше още разкаляна от придошлите води, обстановката говореше за ред, ако ли не за благополучие, и за усърден труд, ако ли не за безметежен живот. Единственото, което подсказваше, че в Сайта Салваца не цари мир, бяха войниците на Орси. Нищо чудно, помисли се Ецио, че Кеко не се въздържа да издаде къде крие Бианка и Отавиано. Следващият въпрос беше къде точно се намираха децата на Катерина.

Този път Ецио бе препасал на лявата си китка щита и двуострата кама, а на дясната — пистолета. На колана му висеше лека сабя. Носеше проста вълнена наметка до коленете. Вдигна качулката, за да не го разпознаят, слезе от коня преди селото, озърна се за съгледвачи на братята Орси, взе наръч съчки от близката колиба и приведен под тежестта им, се запъти към Санта Салваца.

Обитателите на селото се стараеха да изпълняват ежедневните си задължения въпреки военните наоколо. Никой, естествено, не беше очарован от присъствието на наемниците на Орси, които не обръщаха никакво внимание на Ецио. За разлика от тях селяните веднага разпознаваха новодошлия, но охотно му съдействаха. Той стигна до къщата в края на селото — по-голяма от останалите и малко по-встрани от тях. От старица, понесла вода от реката, беше научил, че там държат едното дете. Ецио със задоволство отбеляза, че стражата на Орси не е многобройна. Повечето войници бяха струпани край стените на Форли.

Знаеше обаче, че не разполага с много време.

Вратата и прозорците на къщата бяха плътно затворени, но той се промъкна към задния двор между двете крила на постройката и чу как млад, нетрепващ глас мъмри строго някого. Качи се върху покрива и надникна в двора, където Бианка Сфорца — умалено копие на майка си — кореше двамина навъсени войници на Орси.

— С тези две вкиснати създания ли смятат да ме опазят? — царствено им се присмя тя, изправена гордо и безстрашно като Катерина. — Stolti 48 48 Глупаво (ит.). — Б.ред. ! Няма да стане! Мама е фурия! Няма да ви позволи да ме нараните! Жените от семейство Сфорца не са срамежливи виолетки! Изглеждаме красиви, но очите заблуждават. Както научи баща ми! — Тя пое дъх, а войниците се спогледаха смаяно. — Надявам се да не си въобразявате, че ме е страх от вас, защото иначе много грешите! А дори един косъм да падне от главата на брат ми, мама ще ви намери и ще ви изяде за закуска. Capito? 49 49 Разбирате ли (ит.). — Б.ред.

— Млъкни, глупачке! — изръмжа по-възрастният. — Не ме принуждавай да ти издърпам ушите!

— Не смей да ми говориш така! Няма да се измъкнете безнаказано! Само след час аз ще съм си у дома. Всъщност вече ми писна. Изненадвам се, че така бездейно очаквате смъртта!

— Е, наслушах се! — рече възрастният войник й се пресегна към нея.

В същия момент Ецио стреля с пистолета от покрива и го улучи право в гърдите. Мъжът се олюля, алено петно обагри туниката му още преди да се строполи на земята. За секунда на Ецио му мина през ум, че Леонардо е усъвършенствал барута. Той се възползва от объркването, предизвикано от смъртта на войника, скочи от покрива, приземи се грациозно като пантера и налетя с двуострата кама върху младия войник, който заизмъква несръчно своята. Ецио прониза мишницата му, прерязвайки сухожилията като копринени панделки. Грозната кама на мъжа падна на земята и се заби в калта. Преди противникът му да прибегне до ново оръжие, Ецио притисна върха на двуострата си кама под брадичката му и я заби в черепа през меката плът на устата и езика. После спокойно извади острието, оставяйки трупа да се свлече на земята.