Оливър Боудън - Ренесанс

Лицето на Катерина притъмня и тя пришпори коня си, следвана плътно от Ецио и Макиавели.

Малко по-нататък срещнаха група селяни. Някои бяха окървавени.

— Какво става? — попита Катерина жената, която вървеше най-отпред.

— Altezza — подхвана селянката и сълзи се стекоха от очите й, — дойдоха веднага щом тръгнахте. Подготвят обсада на града.

— Кои са те?

— Братята Орси, мадона!

— Sangue di Giuda 45 45 Букв. „Кръвта на Юда“ (ит.). — Б.ред. !

— Кои са те?

— Същите копелета, които наех да убият Джироламо — гневно отвърна Катерина.

— Работят за всеки, който може да си плати — обясни Макиавели. — Не са много умни, но за жалост им се носи славата на добри изпълнители. Сигурно Испанеца стои зад това.

— Но как е узнал къде ще занесем Ябълката?

— Не търсят Ябълката, Ецио, а картата на Риарио. Тя още е във Форли. Родриго иска да открие останалите страници от Кодекса, а ние не бива да му предоставяме пътеводител!

— Пет пари не давам за картата — извика Катерина. — Децата ми са в града. Ах, porco demonio!

Пришпориха конете в галоп и скоро зърнаха града. Иззад стените се издигаше пушек. Портите бяха затворени. По външните валове бяха заели позиция мъже с герба с мечка и храсти на братята Орси. Ала в града, върху цитаделата на хълма, все още се вееше знамето на Сфорца.

— Завзели са част от Форли, но цитаделата е непокътната — констатира Макиавели.

— Копелета! Двойни агенти! — просъска Катерина.

— Има ли начин да вляза в града, без да ме забележат? — попита Ецио, закопчавайки върху китките си оръжията от Кодекса. Пистолета и камата остави в кесията.

— Има, caro — отговори Катерина. — Но е трудно. Един стар тунел откъм канала минава под западната стена.

— Тогава ще пробвам — каза Ецио. — Бъдете нащрек! Ако успея да отворя портите отвътре, бъдете готови да препуснете като вихър. Стигнем ли цитаделата, хората ти ще видят твоя герб и ще те пуснат. Тогава ще бъдем в безопасност да планираме следващия си ход.

— Който ще бъде да провесим тези кретени на бесилото и да гледаме как ги люлее вятърът — изръмжа Катрина. — Но върви, Ецио, и успех! Аз ще измисля как да отвлека вниманието на войниците им.

Ецио слезе от коня и притича към западната стена, прикривайки се зад хълмчетата и храстите. Междувременно Катерина се изправи на стремената и изкрещя на враговете им зад градските стени:

— Хей, вие! На вас говоря, безгръбначни кучета! Завзели сте града ми? Моят дом? И смятате, че ще ви се размине безнаказано? Е, аз ще се погрижа да изтръгна сърцата ви! Ако имате такива!

По бойниците се насъбраха войници и се вгледаха полуудивено, полууплашено в Катерина, която не млъкваше:

— Що за мъже сте? Вършите мръсната работа на господарите си за няколко гроша! Горко ще съжалявате! Вляза ли при вас, ще ви отрежа главите и ще се изпикая върху вратовете ви! Ще набуча топките ви на вилица и ще ги изпека! Как ви звучи това?

По западната стена вече не бе останал нито един съгледвач. Ецио видя, че никой не охранява канала, гмурна се, преплува го и откри обраслия с трънаци вход на тунела. Излезе от водата и се шмугна в мрачното подземие.

Вътре беше чисто и сухо. Трябваше само да следва завоите. Скоро зърна светлината в другия край. Приближи предпазливо и отново чу гласа на Катерина. Тунелът завършваше пред каменно стълбище, виещо се до задната стая в една от западните кули на Форли. Нямаше никого. Катерина беше събрала цяла тълпа. През прозореца зърна гърбовете на войниците на Орси, които наблюдаваха и от време на време дори аплодираха представлението й.

— … ако бях мъж, щях да изтрия усмивките от лицата ви! Но не си въобразявайте, че няма да опитам! Не се подвеждайте от факта, че имам цици… — Нещо й хрумна. — Обзалагам се, че ви се иска да ги видите. Иска ви се да ги пипнете, да ги оближете, да ги стиснете! Е, защо не излезете да пробвате? Така ще ви изритам топките, че ще изхвърчат от ноздрите! Най-добре се омитайте и си вървете у дома, преди да е станало късно. Иначе ще ви одера кожите и ще ви провеся по стените на цитаделата! Ах! Отвращавате ме! Може би не си струва усилието да се разправям с мерзавци като вас. Не бихте усетили разликата дори ако ви кастрирам!

Ецио вече крачеше по улицата. Набеляза си портата най-близо до Катерина и Макиавели. Върху арката над нея, до тежкия лост, с който се отваряше, стоеше стрелец. Бързо, но тихо Ецио се изкачи по свода и прониза врата на войника. После натисна лоста с цялата си тежест и портите зейнаха с могъщо ръмжене.