Макиавели ги наблюдаваше зорко. Забеляза ги да се открехват, наведе се и предупреди тихо Катерина. Тя пришпори коня си в безумен галоп, последвана от Макиавели и свитата си. Разбрали какво става, войниците на Орси нададоха гневни викове и се заспускаха надолу да ги спрат, но групата на Сфорца профуча мълниеносно през портата. Ецио грабна лъка и стрелите на убития стражар, повали с тях трима войници на Орси, светкавично изкачи близката стена и последва по покривите Катерина и придружителите й, устремили се по тесните улички към цитаделата.
Колкото по-навътре в града навлизаха, толкова повече нарастваше хаосът. Очевидно битката за Форли далеч не беше приключила — отряди, размахали знамето със сини змии и черни орли на клана Сфорца, се сражаваха с наемниците на братята Орси, а гражданите тичаха да се скрият в домовете си или просто се щураха безцелно напред-назад в бъркотията. Пазарските сергии се валяха прекатурени, кокошки кудкудякаха и се разбягваха под нозете на тичащите, малко дете седеше в калта и плачеше за майка си, която го грабна и го отнесе. Над всичко се извисяваше шумът на битката. Прелитайки от покрив на покрив, Ецио оглеждаше терена долу и използваше стрелите си със смъртоносна точност, когато войниците на Орси наближаваха опасно Катерина и Макиавели.
Най-сетне се озоваха на просторния площад пред цитаделата. Не се виждаше жива душа. Страничните улички също изглеждаха безлюдни. Ецио слезе долу и се присъедини към приятелите си. По бойниците на цитаделата не се виждаха воини, а масивната порта беше залостена. Цитаделата наистина изглеждаше недостъпна, както я бе описала Катерина.
Тя погледна нагоре и изкрещя:
— Отворете, проклети глупаци! Аз съм! La Duchessa! Размърдайте си задниците!
Неколцина войници се появиха по бойниците, а капитанът им извика:
— Subito 46 46 Веднага (ит.). — Б.ред.
, Altezza!
После изстреля някаква заповед към трима мъже, които мигновено се втурнаха да отворят. В този момент обаче, надали бойни викове, от околните улички се стекоха дузина наемници на Орси, отрязвайки пътя за отстъпление. Катерина и придружителите й се оказаха в клопка между тях и непоклатимата стена на цитаделата.
— Устроили са ни капан! — извика Макиавели.
Ецио, Макиавели и шепата им мъже застанаха пред Катерина и противниците й.
— Aprite la porta! Aprite! — изкрещя Катерина.
Най-сетне огромните порти се отвориха. Войници на Сфорца се спуснаха да им помогнат. Сразиха отряда на Орси в зловеща хватка лице в лице и се оттеглиха, а вратата светкавично се захлопна зад гърбовете им. Ецио и Макиавели бързо скочиха от конете и се облегнаха един до друг върху стената, едвам поемайки си дъх. Не можеха да повярват, че са се спасили. Катерина също слезе от коня, но не спря нито за миг. Прекоси тичешком вътрешния двор към вратата, пред чийто праг уплашено я чакаха две момченца и дойка, прегърнала пеленаче.
Децата хукнаха към разтворените й обятия.
— Чезаре, Джовани, не се бойте — успокои ги тя. Погали бебето по главичката и изгука: — Salute, Галеацо!
Озърна се наоколо, после погледна дойката:
— Недзета! Къде са Бианка и Октавио?
— Простете, госпожо. Играеха си навън, когато ни нападнаха. Не ги намерихме.
Уплашена, Катерина тъкмо понечи да отговори, когато войниците на Орси отвъд стените на цитаделата нададоха дружен вик. Капитанът се втурна към Ецио и Макиавели.
— От планините пристигнаха подкрепления — докладва той. — Не знам колко ще издържим. — Обърна се към един лейтенант и нареди: — Към бойниците! Заемайте позиция край оръдията!
Лейтенантът се втурна да прегрупира хората на Сфорца, но в този момент плътен рояк вражески стрели се посипа над вътрешния двор и бойниците. Катерина прибра децата вътре и викна на Ецио:
— Погрижи се за оръдията! Те са единствената ни надежда! Не позволявай на тези копелета да пробият защитата!
— Хайде! — изкрещя Макиавели. Ецио го последва към оръдията.
Неколцина войници лежаха убити край тях, редом до телата на капитана и лейтенанта. Мнозина бяха ранени. Оцелелите се мъчеха да насочат тежките топове към мъжете на Орси на площада. Те бяха дочакали многобройни подкрепления, понесли обсадни платформи и катапулти. Точно под нозете им група войници бутаха стенобойна машина. Ако защитниците на крепостта не измислеха бързо нещо, цитаделата щеше да падне. За да предотвратят нападението обаче, се налагаше да стрелят с оръдията по мишени в града. Рискуваха да наранят и дори да убият невинни граждани. Ецио остави Макиавели да организира артилеристите при оръдията и се спусна да търси Катерина.
Читать дальше