Оливър Боудън - Ренесанс

— Само двамата ли са? — попита той невъзмутимата Бианка, докато презареждаше светкавично пистолета.

— Да! И благодаря. Който и да си. Мама ще те възнагради щедро. Но плениха и брат ми Отавиано…

— Знаеш ли къде е?

— Държат го в наблюдателницата край разрушения мост. Да побързаме!

— Води ме и не се отдалечавай!

Той я последва по пътя към кулата. Пристигнаха тъкмо навреме — Лодовико влачеше хлипащия Отавиано за врата. Ецио забеляза, че момченцето куца. Явно си беше навехнало крака.

— Ти! — изкрещя Лодовико, щом зърна Ецио. — Най-добре ми остави момичето и се връщай при любовницата си да й предадеш, че ще се прости с тези двамата, ако не получим, каквото искаме!

— Искам при мама! — проплака Отавиано. — Пусни ме, разбойнико!

— Млъквай, marmocchio 50 50 Пикльо (ит.) — Б. ред. ! — озъби му се Лодовико. — Ецио! Донеси ми Ябълката и картата или детето ще си го получи!

— Пишка ми се! — изхленчи Отавиано.

— О, за бога, chiudi il becco 51 51 Затвори си устата (ит.). — Б.ред. !

— Пусни го! — твърдо нареди Ецио.

— Накарай ме, ако ти стиска! Интересно как ще се добереш до мен? Понечиш ли, ще му прережа гърлото като на котка!

Лодовико дръпна момчето пред себе си, но освободи едната си ръка, за да извади сабята. В същия момент Отавиано се опита да се изплъзне, но Лодовико го улови здраво за китката. Сега обаче Отавиано не беше между него и Ецио. Съзрял възможността, Ецио щракна пистолета и стреля.

По гневното лице на Лодовико се изписа недоумение. Куршумът го улучи по врата и преряза вената. С оцъклени очи той пусна Отавиано и се свлече на колене, стиснал гърло. През пръстите му струеше кръв. Момчето се втурна напред и прегърна сестра си.

— Отавиано! Stai bene 52 52 Добре ли си (итал.). — Б.ред. ! — притисна го тя в обятията си.

Ецио се приближи към Лодовико. Но не застана плътно до него. Мъжът още не беше паднал и държеше сабята си. По кожения му жакет се сцеждаше ручей кръв.

— Не знам с какъв дяволски инструмент ме повали, Ецио — задъхано отрони той, — но за жалост ще изгубиш играта, каквото и да сториш. Ние не сме такива глупаци, за каквито ни мислите. Глупаците сте вие — ти и Катерина!

— Нищо подобно — презрително отвърна Ецио. — Ти умираш за шепа монети. Нима си струва?

Лодовико се намръщи.

— Повече, отколкото си представяш, приятелю. Надхитрихме те! И Господарят ще се сдобие с желаното! — Лицето му се изкриви в агония от болката. Кръвта шуртеше като из ведро. — Довърши ме, Ецио, ако ти е останала милост!

— Отнеси гордостта си в гроба, Орси! Тя нищо не значи.

Ецио пристъпи напред и прониза отново раната в гърлото на Лодовико. След секунда мъжът предаде Богу дух. Ецио се надвеси над тялото и затвори очите му.

— Reqüiescat in pace.

Но нямаше време за губене. Върна се при децата, които наблюдаваха ококорено сцената.

— Можеш ли да ходиш? — попита той Отавиано.

— Ще пробвам, но ме боли ужасно.

Ецио коленичи да погледне. Глезенът не беше изкълчен, а само навехнат. Той качи Отавиано върху раменете си.

— Кураж, малки Duce — рече му той. — Ще ви заведа у дома.

— Може ли първо да се изпишкам? Не мога да търпя повече.

— Побързай!

Ецио разбираше, че няма да му е лесно да изведе децата от селото. Не можеше да прикрие пищните им дрехи, а несъмнено войниците вече бяха узнали, че Бианка е избягала. Той смени пистолета с отровното острие. Улови Бианка за дясната ръка и пое към горичката в западния край на селото. Изкатери се на малък хълм и погледна към Санта Салваца. Забеляза отряд наемници на Орси да яздят към наблюдателната кула, но в горичката нямаше стражи. Благодарен за отсрочката, Ецио се отправи към мястото, където беше завързал коня си, и сякаш след цяла вечност качи децата в седлото и скочи зад тях.

Насочиха се на север към Форли. Градът изглеждаше притихнал. Къде ли се бяха дянали войниците на братята Орси? Дали бяха вдигнали обсадата? Звучеше невероятно. Ецио пришпори коня.

— Минете по южния мост, господине — посъветва го Бианка, стиснала предницата на седлото. — Оттам е най-прекият път за вкъщи.

Отавиано се гушеше в него.

Наближиха градските стени и Ецио забеляза, че южната порта е отворена. От нея излезе малък отряд воини на Сфорца, ескортиращи Катерина, и малко зад нея — Макиавели. Ецио веднага видя, че събратът му асасин е ранен. Той заби стремена в коня си и щом настигна групата, скочи от седлото и предаде децата на Катерина.

— Какво става, за Бога? — попита той, втренчен в нея и Макиавели. — Какво правите тук?