Оливър Боудън - Ренесанс

— Спри го! — изкрещя някой.

Ецио стисна зъби, несъзнателно улови дясната си китка с лявата ръка и се насили да докосне отново предмета.

Той веднага угасна. Стаята отново възвърна обичайния си облик. Приятелите се спогледаха. Всичко си беше на мястото. Очилата на Леонардо бяха още на носа му. Ябълката лежеше спокойно върху масата — безобиден предмет, на който малцина биха обърнали внимание.

Леонардо проговори пръв:

— За нищо на света не бива да попада в погрешни ръце! Би подлудило всеки по-податлив ум!

— Съгласен съм — отвърна Макиавели. — Едва го изтърпях. Не мога да повярвам, че е толкова могъщо.

Той си надяна ръкавиците, вдигна внимателно Ябълката, прибра я в кутията и захлопна капака.

— Дали Испанеца знае какво представлява този предмет? Дали може да го контролира?

— Никога не бива да попада в ръцете му — твърдо отсече Макиавели и подаде кутията на Ецио. — Ще го наглеждаш и ще го пазиш с всички умения, на които сме те научили.

Ецио пое внимателно кутията и кимна.

— Занеси го във Форли — предложи Марио. — Цитаделата там е защитена със стена и мощни оръдия. Командва я един от най-верните ни сподвижници.

— Кой е той? — попита Ецио.

— Казва се Катерина Сфорца.

Ецио се усмихна.

— Спомням си… Стара познайница, с която с радост ще се срещна отново.

— Тогава се приготви за път.

— Ще дойда с теб — каза Макиавели.

— Ще ти бъда благодарен — усмихна се Ецио. После се обърна към Леонардо: — Ами ти, amico mio?

— Аз ли? Щом си свърша работата тук, ще се върна в Милано. Дукът там е благосклонен към мен.

— Ела и в Монтериджони, когато се отбиеш пак във Флоренция и си по-свободен — обади се Марио.

Ецио погледна добрия си приятел.

— Довиждане, Леонардо. Надявам се пътищата ни пак да се пресекат някой ден.

— Убеден съм — отвърна Леонардо. — А ако ти потрябвам, Аниоло във Флоренция винаги знае къде съм.

— Сбогом! — прегърна го Ецио.

— Подарък на раздяла — Леонардо му подаде торбичка. — Куршуми и барут за малкия ти пистолет и голяма стъкленица с отрова за тъй полезната ти кама. Надявам се да не ти потрябват, но ще съм по-спокоен, ако си добре защитен.

Ецио го погледна развълнувано.

— Благодаря ти, благодаря ти за всичко, добри ми приятелю.

Отплаваха от Венеция с галера и след дълго пътуване без никакви произшествия Ецио и Макиавели пристигнаха в мочурливото пристанище край Равена, където ги посрещнаха лично Катерина и нейната свита.

— Изпратиха куриер, че си тръгнал, та реших да дойда и да те придружа до Форли — каза тя. — Постъпил си мъдро, че си поел с галерата на дожа Агостино, понеже пътищата са опасни, разбойниците не ни дават мира. Не че — добави тя, хвърляйки одобрителен поглед към Ецио — щяха да те притеснят особено.

— За мен е чест, че ме помните, госпожо.

— Е, мина много време, но ти несъмнено правиш впечатление. — Тя се обърна към Макиавели. — Радвам се да те видя отново, Николо.

— Познавате ли се? — попита Ецио.

— Николо ме съветваше по… държавни дела. — Тя смени темата. — Чувам, че вече си истински асасин. Поздравления.

Стигнаха до каляската на Катерина, но тя каза на прислужниците си, че предпочита да язди. Денят беше прекрасен, а пътят — кратък. Оседлаха конете и щом поеха, Катерина махна на Ецио да застане до нея.

— Форли ще ти хареса. Ще бъдеш в безопасност. Оръдията ни пазят града вече цял век, а цитаделата е непристъпна.

— Простете ми, госпожо, но ми е любопитно…

— Кое?

— За пръв път чувам жена да управлява град държава. Впечатлен съм.

Катерина се усмихна.

— Преди съпругът ми държеше юздите на властта, разбира се. Помниш ли го? Джироламо? Е, той умря.

— Съжалявам.

— Няма защо — простичко отвърна тя. — Аз наредих да го убият.

Ецио се опита да прикрие учудването си.

— Нека обясня — намеси се Макиавели. — Разбрахме, че Джироламо Риарио съдейства на тамплиерите. Изработваше карта с местонахождението на неоткритите още страници от Кодекса…

— Така или иначе не харесвах кучия син — равно рече Катерина. — Беше лош баща, досаден в леглото и не само там. — Тя млъкна замислено. — Смених още няколко съпрузи след това, но винаги удрях на камък.

Замълчаха при вида на кон без ездач, галопиращ към тях. Катерина нареди на единия от телохранителите си да го настигне, а останалите продължиха към Форли, но вече с извадени саби. Скоро се натъкнаха на обърната каруца, чиито колелета още се въртяха във въздуха. Наоколо се валяха трупове.