Калина Паскалева: Дневниците на една курва

След семинара с моя бопаджия започнахме да се виждаме в кабинета му. Започнах да се обличам подходящо за ненадейни срещи - къса пола и вталено сако, от чието деколте циците ми напираха като лава от току-що изригнал вулкан. Така бързият секс на бюрото в стаята за разпити ме издигна на челно място в професията - напуснах вестника и вече бях телевизионна репортерка, която тайно си мечтае да изчука министъра. Знаех за всяка акция първа и още преди спецчастите да са пристигнали, аз бях там.

Колегите ми първо ме гледаха скептично и се чудеха как е възможно да съм винаги първа на местопрестъплението, после откровено ме намразиха.

За да не изпусна челното място в класацията на топ репортерка, не спирах да въртя интриги на колегите си. Доносничех пред шефовете си, че всички ме отбягват, не искат да ме интегрират и това пречи на работния ми процес. Удържах фронта близо две години, докато моят информатор не беше убит при една от спецакциите. Дълго плаках, но не защото бопаджията беше умрял с лице, забито в калта, а защото работата ми висеше на косъм. Косъм от слабините на един заместник-министър, когото оплетох в мрежите си два месеца по-късно.

Сега съм семейна, с две деца. Отдавна напуснах професията. Имах щастието да се омъжа за важна клечка - бизнесмен. Той финансира новото ми амплоа - писателка. Скоро очаквайте дебютния ми роман. Няма начин да не научите за него.

Клепачите ми тежат и този път не е от черния грим и огромните изкуствени мигли. Отварям очите си с мъка. Погледът ми е премрежен и глухо чувам женски глас:

- Вече е вън от опасност, ще се оправи.

Единственото, което си спомням, е щур купон в хотелски комплекс на „Околовръстното“. С приятели се бяхме запили от няколко дни. Празнувахме рожден ден, после имен ден, а накрая нямаше никакво значение. Едно „муле“ ни беше снабдило с толкова много мексиканска кока, че можехме да си направим цял замък от прах.

Но защо съм в болница? Какво ми се беше случило?

В устата ми имаше някаква тръба. Не изпитвах никаква болка. Чувствах се по-лека от облаче.

Не съм усетила как съм заспала.

Вече беше тъмно и в стаята нямаше никой. И тръбата я нямаше. Натиснах един бутон и дойде запъхтяна сестра. Исках да ми разкаже как съм попаднала на това гадно място. Веднага.

- Миличка, спокойно! - прошепна тя.

Каза да си почивам и да не мисля за случката. До ден щели да ме изпишат. Нямах телефон, никой не спеше на дивана срещу леглото ми.

Аз бях провинциалистката със сбъдната мечта. От петнадесет години живеех в София. Имах мезонет в най-тузарския квартал, спортен каб-риолет с шофьор. Работех като манекенка в най-елитната българска агенция, и то не като проститутка. Обичах да се чукам, но само за кеф.

Другият ми порок бяха наркотиците. Обожавах ги за разлика от гаджето ми, известен банкер в Ню Йорк, които ме заряза брутално. Би ми шута след поредния запой с колежки. Боби си беше тръгвал и друг път, но сега не вдигаше телефона от четири месеца. Не отговаряше и на мей-лите ми, които валяха като тропически дъжд към пощата му.

Меко е да се каже, че бях съсипана. Обичах го много. Наистина. Той беше идеалният мъж - висок около метър и осемдесет, с бяла кожа, кристални сини очи и ослепителна усмивка. Бистрият му ум ме караше да се разтапям.

Боби беше успешен човек по световните стандарти. Избягал преди дванадесет години от България, завършил магистратурата си в Кливланд и после заживял в Голямата ябълка. Познаваше на пръсти Ню Йорк, града, който никога, ама никога не спи. Исках постоянно да ми разказва за забързания живот в Ню Йорк. Бяха ми любими историите за борсата. Не пропусках да го имитирам как сутрин си облича безупречно изгладената бяла риза, мята едно черно сако и тръгва към метрото. Не че нямаше пари за лимузина - просто беше юпи и нямаше комплекси да се вози с всички в метрото. Това го караше да се чувства жив, да вкусва от истинския живот, да се усмихва на Ню Йорк и да е в перфектна спортна форма. Е, имаше и не толкова прозаична причина - просто беше по-бързо да се пътува с метрото.

А след това той ме сграбчваше и ме хвърляше на леглото. В главата му имаше място само за числа, пари и моите гърди. Сигурна съм, че той се влюби първо в тях, защото не спираше да ме кара да се снимам и да му пращам еротични фотографии. Колекционираше ги и често мастурбира-ше, докато ме гледа. Перфектен малък перверзник!

Бяхме заедно от две години и рядко се виждахме, защото той имаше право на десет седмици отпуска за цялата година. Използвахме ги рационално - зимата на ски в Куршавел и на море в Доминикана. Заради него си купих ски-екипировка и още на първата ваканция си счупих крака. Толкова много го обичах, че даже не можах да му се разсърдя.