Калина Паскалева: Дневниците на една курва

Толкова ли ниско бях паднала, че да се налага да спя с мъж, който всеки момент ще прави компания на дядо Зографски в небесните селения?!

Новата опаковка паста за зъби не ми стигна за да се избавя от вкуса на косматия му старчески член. Разкървавих венеца си, но не спрях да движа четката в устата си.

Легнах в леглото и заплаках. Не успях да заспя цяла нощ. Беше станало светло, а аз още не можех да повярвам какво съм направила. Събрах отново багажа си и тръгнах обратно за София, без дори да се сбогувам.

След няколко месеца разбрах, че дядо Митко е умрял от инфаркт, докато се опитвал да изчука някаква проститутка. В нощното му шкафче открили празна опаковка от хапчета за стимулиране на ерекцията.

За миг си се представих като злощастната проститутка, затворила очите му. От ужас повърнах.

Сама съм както всяка неделна утрин през последната година и половина. Чувствам се прекрасно в малката си подредена спалня, но нещо липсва. Не мога да разбера какво точно.

До вчера тичах с 15-сантиметровите диорски токчета от бар на бар и пърхах с очи на богаташите. О, колко добра актриса бях! Лъжех много красиво, а пръстите ми сами пишеха любовни есемеси. Репертоарът ми бе толкова богат, че месеци наред можех да комуникирам с различни хора и да не се повторя дори за миг. Усещах в погледа на жените страх, че и техният мъж може да падне в моя капан. Беше забавно да причинявам болка, да усещам силата върху хората. Не ми бяха нужни и кой знае какви усилия. Отвътре ми идваше.

Всичко започна в една гореща юлска вечер... Вечерях с Петър, бив-шето гадже на вече бившата ми най-добра приятелка. Крояхме планове, откъде да намерим повече деца за детски футболен лагер. Веднага се сетих, че бих могла да помоля една голяма футболна легенда - в миналото пътищата ни се бяха пресекли, но за кратко. Не го бях чувала с години. Писах му в Скайпа и той светкавично ми отговори.

След две седмици вечеряхме. Изискан ресторант, свещи, вино - познатите клишета. Нямаше допир, не се целунахме дори, а залисани в разговори, докато стана светло. Колко се беше променил! Впечатли ме, въпреки че бях скептично настроена. Преди години ме дразнеше със самочувствието си. Факт е, че имаше право, но пък аз съм си Мария и също имаше с какво да се похваля. Ако не друго, поне с едни 50 разбити мъжки сърца.

След два дни той дойде до вкъщи и правихме секс. След месец всичко някак се намести. Той - в сърцето ми, аз - в ежедневието му. Не свършихме работата, за която го помолих, след време даже разбрах, че изрично е забранил на децата от неговата школа да се запишат в този детски лагер.

Лека-полека се вместих в неговия спортен календар. Научих какво е засада, корнер, дузпа, а той - какво е да заспиваш в прегръдките на жена, която те обича. Чаках го сутрин с кафе и сънени очи. Бях влюбена и щастлива. Обърнах гръб на всички и криех тази наша любов месеци наред. Не смеех да споделя колко съм щастлива от страх да не изгубя всичко.

Разбрах какво е някой да държи на теб и ти да бъдеш смисълът на деня му.

Една сутрин се събудих от странен есемес: „Добро утро, любов! Обичам те!“

И лампичката светна: нещо се е случило. Знам какво пишат мъжете на съпругите си, когато им изневеряват. Е, отворих компютъра и започнах да чета новини. В светския раздел на един от сайтовете видях папарашка снимка - моят мъж и неговата стара испанска любов пред ресторанта, в който обядвахме всеки ден.

Плаках часове наред. Не можех да приема, че вместо мен бе избрал тази приличаща на амортизиран травестит жена. На снимката ясно личаха несресаната й, с цвят на ръжда коса, изсушената й кожа и остарялата й рокля. Защо се беше върнал при нея, не знаеше ли колко ще ме заболи?

По обяд ми звънна и дойде до вкъщи, от вратата метна 500 лева - да си имам - и с тях си купи моето мълчание. Продадох се на дребно и замълчах. Не продумах и дума за снимката. Все едно не я бях видяла.

Дните минаваха бързо. Идваше всяка сутрин в 9, но вечер в 6 си тръгваше. Телепортираше се в онзи свят, за който аз не исках и да чуя: където мъжете пият бира пред телевизора, а жените досадно мърморят.

Когато той си тръгваше, си пусках едно българско сериалче и лека-полека синеок млад актьор нахлу в мислите и сънищата, ми.

Увита с шал и шапка, си купонясвах в дискотека, в която нямаше да срещна футболисти, първата изневяра ме потупа по рамото. Синеокият младеж и неговата тясна баня, озвучена от пиянските ритми на съквартирант, отключиха желанието ми да си отмъщавам. Типично в мой стил, повторих с младежа и на трезво, но детските му гърдички не бяха готови да ме понесат. Не вдигнах телефона повече, а моят мъж така и не разбра. Беше заминал в чужбина по работа и по случайност отново бе обядвал с испанската любов. Каква класика! Дали зад граница изневярата беше изневяра?