Калина Паскалева: Дневниците на една курва

Пак си замълчах, но пред него. Шептях в ухото на млад телевизионен редактор колко силно го желая. Два месеца тъчах на двата стана, но изведнъж се изморих. И всичко свърши тъй, както бе започнало.

Но и днес, ако го видя в някой бар, аз знам къде ще свърши всичко -в устата, надълбоко.

Обичах моя мъж, но на Коледа си бях сама. Той открадна един час за мен - на крайпътна бензиностанция. Колко романтично! Зъзнеща от студ, облечена с най-хубавите си дрехи, пушех нервно цигара и го чаках. Преди години ме водеха на Карибите за Коледа, а днес чакам, потропвайки с ботушки, на бензиностанция.

Следващата изневяра не закъсня. Висок, здрав, красив боксьор. Шест месеца той заспиваше в моето легло. Тръгваше си в 7 сутринта, а в 9 идваше моят мъж.

Лятото дойде. Отседнах в апартамент на брега на морето и забравих за него. Чувах само шума на вълните и не се интересувах от нищо. Знаех, че краят е въпрос на време, и просто чаках подходящия момент. Вече не го обичах. Да съм втора цигулка не беше вече моята роля.

* * *

Чувах как всички говореха за мен и ме сочеха с пръст. Стъпвах тежко по плажа, докато не усетих, че ме следи поглед през скъпи маркови очила.

Бяхме перфектната двойка - сексапилни и арогантни, незаинтересу-вани от нищо по-различно от собствения кеф. И двамата обаче сме казали по едно „Обичам те“ на други двама, нищо неподозиращи в този момент. Бяхме прекалено еднакви, за да се случи любов. Искахме всичко сега и само за себе си. Не си говорехме, само се гледахме.

Тогава знаех, че този мъж ще ме отрови. И се предадох. Знаеше, че ще бъда пречка в живота му. Аз съм жена, на която не може да се вярва, жена, която те иска сега, в този момент, но утре ще иска друг.

Ваканцията свърши и двамата поехме по своя път. За мен той остана неизлекуван спомен, от който още ме побиват тръпки. За него бях поредна изневяра.

* * *

След този летен флирт се върнах коренно променена в София. Моят мъж усещаше разликата, но в началото се правеше на сляп. Толкова му беше спокойно около врата, че дори не му хрумваше, че мога да го зарежа. Парите, които ми даваше, също нямаха значение.

Исках всичко да свърши веднага.

Заминах за Турция, без да го попитам - нещо немислимо в нашите отношения дотогава. А там, на една прекрасна яхта, не спирах да мечтая за мъжа от плажа. Мъжът, който навярно дори не помнеше как се казвам.

Когато се прибрах, реших да дам още един шанс на връзката си. В прав текст попитах мъжа си дали ще ми направи дете. Категорично ми

отказа. Така приключи една изстрадана любов, пропита със силни страсти и безбройни изневери.

Ще прозвучи елементарно, но беше приятно да знаеш, че някой друг ще ти смени крушката в банята. Вярно, пращаше охранителя, който бе по-нисък и от мен, но... И колкото ми бе приятно да има на кого да приготвя сандвич, толкова ми беше досадно да го изчакам от поредната партия тенис. Дори не осъзнаваше какво беше за мен да го чакам пет часа, облечена в най-перверзното си бельо, в леглото, с поръчано суши и бутилка изстудено вино.

Когато ми отказа дете, с търпението и любовта ми се приключи от раз. А изневерите ни бяха толкова много, че отдавна и двамата им бяхме загубили бройката.

Раздялата беше облекчение и за двамата - той за пореден път щеше да опита да спаси брака си, а аз.

Аз не знаех накъде да тръгна.

Израснах в краен квартал на София и в обкръжение, което смяташе за съвсем редно да се ожениш на 19 и да работиш цял живот зад бюро. Майка ми прекаляваше с алкохола, а баща ми ни беше оставил, когато аз дори не съм можела да произнеса името му. Пълен нещастник!

Сутрин, още преди да съм си измила очите, тичах към репа, за да си купя вестник. Нямах търпение да прочета криминалната хроника и най-новото разследване на любимата си криминална репортерка. Възхищавах се на смелостта й да пише за най-големите разбойници в държавата и тайно се преструвах на нея, когато оставах сама. Бленувах някой ден да видя името си поне на последна страница на някой вестник, но като автор.

В квартала всичките ми приятелки ми се подиграваха и караха момчетата да ме стряскат вечер, като се прибирам. Обичайният им номер беше да ме причакат зад ъгъла на моята къща и да ме сграбчат в гръб. Грубо опипваха циците ми, а някои дори си позволяваха да ми вдигат полата. Започвах да плача в мига, в който усещах гадните им малки мазолести ръчички върху тялото си, а те на свой ред - да се кикотят, и бягаха във всички посоки.