Калина Паскалева - Дневниците на една курва

Всички персонажи в книгата представляват събирателни образи от нашето съвремие и нямат връзка с конкретни действителни личности.

Пловдив, 2003 година. Всичко започна благодарение на една моя съученичка. Тя ме заведе за първи път на детска дискотека. Бяхме в VIII клас. До този момент нашите ме държаха изкъсо и нямах друг избор освен да вися пред блока и да се прибирам в 22 часа след дълго пазарене през балкона.

Изобщо не предполагах, че някой ден ще стана сексбомба, а жените ще се кръстят, като ме видят дори само да говоря с мъжете им. Представа си нямах, че години по-късно ще бъда считана за курва - едновременно охулвана, но и обожествявана.

Влизането ми в детския клуб се оказа фатално първо за косата ми - подстригах се като момче. После си купих първите изсулени анцузи, а съвсем скоро след това сформирах момичешка ударна бригада. Крадяхме телефоните и якетата на другите деца, преджобвахме ги и им свивахме портмонетата, а за добре дошли ги рекетирахме още на входа. Най-стран-ното е, че изобщо нямах нужда от пари. Нашите ми даваха редовно 5 лева джобни, които ми бяха напълно достатъчни. Тогава всичко беше левче -джойнтът, водката с кола, дюнерът, кутията цигари.

В детската дискотека за първи път се сблъсках с най-коментираната плеймейтка в България. Влезе в полезрението на моята бригада, защото, освен че беше хубавелка, беше и щедра, ако си поискаш. Обичаше да танцува по баровете с разкъсани дънки и впити бюстиета. Носеха се слухове, че прави домашни партита с гаджетата ни - прохождащи футболист-чета. Колкото и пъти да я приклещвахме в някой ъгъл, тя все едно и също повтаряше: „Не съм направила нищо! Не съм спала с никой!“

Спестили сме й доста шамари, защото ни ставаше жал, когато се разреве. Тази днешна хищна мъжемелачка придобиваше печалното изражение на безпризорно коте, когато я хванеха натясно. Днес си давам сметка, че вероятно тази тактика прилага и на мъжете. Силните обичат жертвите. Харесва им да дават прошка - може би така се преживяват като всевишния... Другите момиченца не можеха да се похвалят, че им се е разминало - всяка вечер поне една намазваше здрав пердах. Имаше период, в който излизах само за да ступам някоя нахакана пикла като мен. Изкарах наистина тежък пубертет, но майка ми се оказа с железни нерви.

Това поведение ми навлече доста проблеми. Освен че тормозех момиченца в дискотеката, обикалях и кафенетата. Една вечер дебел господин реши да ни почерпи по една кола и да седне на масата ни, без да сме го канили. От пръв поглед не ми хареса. Мазен, дебел, с малки хитри очички, които те сканират за секунда и преценяват колко струва кожата ти - буквално и преносно. Продавал домати за износ и много искал да ни заведе до морето за два дни, ей така, на разходка. Предупредих го да стои настрана от мен: дядо ми беше военен, а леля ми - влиятелен адвокат в града, и двамата можеха да му стъжнят живота набързо.

- Няма да се чукам с теб! - чух се да го изричам на глас.

Всъщност дебелият човек не продаваше домати, а жени. На час.

След като разбра, че не ми се разхожда с него до морето, изядох един бърз шамар и ритник в крака. Тръгнах си с хематом, но не се разплаках. Не споделих нито с леля си, нито с дядо си. Споделих единствено с Главния, и то два месеца след случката.

Главния е човекът, от когото трепереше цяла България. Години след като го убиха, вероятно още има хора, които се напикават нощем заради него. Определено беше най-властният човек в държавата и всички трепереха от непостоянните му настроения. Днес можеше да ти сложи корона, а утре да те натика в калта.

Запознахме се след мач на неговия отбор. Заведоха ме приятели, местата ни бяха в ложата. Веднага ме забелязаха и набързо станах талисман на отбора. Получих ВИП карта и не пропусках нито един мач. Не пропусках и поливането на победите, задължително в известна чалга дискотека. Още бях девствена, когато за мен вече вървеше клюката, че съм курва на Главния.

Тогава девойките се кипреха като за абитуриентски бал, ако „Локо“ играят. Това значеше и че Главния ще е на стадиона, а после ще има як купон. Неистовото желание на всяка малка парцалана беше той да я из-чука, дори веднъж. Носеха се легенди за размера на члена му, за перманентната му ерекция, някои го наричаха „златната флейта“ - божествено било да се свири на нея. В повечето случаи обаче клетите девойки бяха изчуквани от някого около него - един вид сексуален ОТК.