Калина Паскалева - Дневниците на една курва

Краят на връзката ни дойде след един публичен побой. Всичко започна на шега. Беше измислил игра, в която ме цели с телефоните си, до-като не ги изпотроши. Аз тичах между масите в една лятна градина и се смеех истерично, а той беше друсан до козирката. В един момент полудя и след телефоните започна да хвърля декоративните камъни от градината по мен, а когато и те свършиха, взе столовете от бамбук, които всъщност тежаха доста. Беше се превърнал в звяр, вероятно от приетия наркотик. Клиентите на заведението не смееха да се намесят. Някои от тях го познаваха и знаеха, че не бива да го закачат, особено в това състояние. Свеждаха уплашено глави и се молеха нещо да не полети и към тях. Не смееха да издадат звук. Единственият, който посмя да се намеси, беше един от охранителите:

- Мартине, стига вече, жена ти е все пак. Престани!

Успях да изтичам и се скрих в тоалетната. Стоях там заключена един час и плаках. Обичах го много, но с времето тази любов се смесваше с омраза, която ме караше да си представям сцени, в които той изпитва същата болка като мен. И все пак, пропит от дрога и воден от изопачената си мъжественост, която му бе вменена от мутренския занаят, той не осъзнаваше какво ми причинява. Сигурно ме е обичал, преди мозъкът му тотално да се изпържи от злото.

След тази случка се разделихме за около месец. Отвратена, заминах за София. През цялото време не спираше да ми звъни и да ме моли да се върна. Обещаваше, че ще се промени, че никога повече няма да ми посегне. Казваше, че аз съм неговата жена и че ме обича повече от живота си. Успя да ме пречупи и се дотътрих обратно. Месец по-късно го заключиха заради обвинения в побой.

През живота си Мартин беше извършил престъпления, за които нямаше да му стигнат няколко живота да ги излежи в затвора, но за това беше невинен. Лежа осем месеца. Звънеше ми всеки ден от затвора, говорехме с часове. Нямах търпение да го пуснат, толкова много ми липсваше.

Щом излезе от панделата, беше напълно друг. Подменен човек! Каза ми, че е започнал да чете, че е прозрял смисъла на живота. Имал да изкупува много грехове. Говореше бавно, с особен блясък в очите.

Изхвърли всички дрехи на „Долче и Габана“, „Армани“ и „Версаче“, които пълнеха гардероба му. Заложи на по-семплия стил на обличане. Заряза наркотиците и бандитския начин на живот.

Някой казваше, че бизнеса с наркотици не можеш да го напуснеш жив. Можеш, оказа се. Досегашните партньори на Мартин видяха, че няма никакъв смисъл от него - мозъкът му бе различен. Никой нищо не му направи. Може би дълбоко в себе си всички му завиждаха, че е избрал правилния път.

Каза, че мечтае да види Индия. Върна се в родното си градче, за да започне живота си отначало. И въпреки че уж аз бях цветето в порочния му живот, оказа се, че всъщност съм била поредният грях, от който и той, и аз искахме вече да се отървем.

Нито той поиска да възстановим връзката си, нито аз. Стана неусетно, както най-естествените и правилни неща. За мен беше чужд. Аз за него - също.

„Пази се! И знай, че никога не е късно да започнеш наново!“ - последните думи, с които го свързвам.

Три години по-късно пиех следобедното си кафе в същата градина, в която навремето Мартин ме преби. Главата ми още кънтеше от предишната луда вечер, а телефонът беше без звук. Не вдигах на никого, защото можех да си го позволя. Само един непознат номер, който мигаше на екрана, интуитивно ме накара да се обадя.

Не си спомням точните думи. Завой, катастрофа... Разтреперих се, врялото кафе се разля по белия ми панталон, а аз ревнах с глас. Мартин беше починал миналата нощ в катастрофа. Возел го баща му. Пътувал от родния си град за летището, където трябвало да хване самолета. За Индия.

Глава III

Мразя, когато лицемерни и най-вече грозновати жени коментират ехидно, че манекенките и футболистите са си лика-прилика - богати, из-лъскани и глупави. Зад зле прикритата им завист прозират силни комплекси, самосъжаление и най-примитивна злоба. Докато те се правят, че харесват посредствените си връзки, аз се возех в най-скъпите коли и мачках чаршафите на най-красивите и богати мъже. Държа да отбележа, че властта и парите са невероятен афродизиак. Почти не ми се е случвало заможен мъж да ме разочарова в сексуален аспект.

Първата ми футболна забежка беше съвсем скоро след като пристигнах в София с вирнати нос и задник.

Един ден бях на маникюр и клюкарехме с момичетата в салона, ко-гато ми се обадиха от най-известната дискотека с предложение за работа. Намираше се на пъпа на София и беше най-модерното място да си намериш гадже или просто щур секс за една вечер. Не уточниха длъжността по телефона, чували от много места за мен и били сигурни, че съм подходяща. Подходяща за какво, така и не разбрах, докато важна-важна не отидох на среща.