Калина Паскалева - Дневниците на една курва

Преди да отидем до звукозаписното студио за проби, Митко каза, че трябва да ме представи на шефа. Не можех да повярвам колко ми се зарадваха продуцентите. Според тях се бях появила на точното място в точното време. Изпихме по няколко чаши шампанско и с един от продуцентите се усамотихме на по-тихо място. Докато вече се натискахме на дивана, се появиха и двама негови приятели. В следващия момент срещата ни се превърна в порнофилм. Доставях удоволствие на най-влиятелните хора в музикалния бизнес, вече се виждах с албум и турне по най-готините кръчми в България.

След седмица моят Митко ме прати на кастинг за градски конкурс за красота. Каза ми, че е важно да се явя, било добре за бъдещата ми музикална кариера. Не трябвало да се притеснявам дали ще спечеля, всичко било уредено вече. Откакто ме закичиха с лентата, всичко ми тръгна по вода. Още не съм сигурна дали Митко не беше уредил предварително победата ми. Няколко интервюта, чифт нови цици и едно домашно порно по-късно - аз вече бях тотална звезда. Сега се наслаждавам на успешната си кариера. Тази година съм снимала три клипа, всичките скъпи. Имах дори и летен хит. Сред заклетите ми фенове е и един от най-големите ба-ровци в страната, който притежава цял холдинг от фирми в хранително-вкусовата промишленост. Срещаме се два-три пъти в месеца и си тръгвам с по 5000 лева за вокалните си умения. Когато ми трябват пари за клип, пак на него звъня.

Но конкуренцията във фолка е голяма. Появиха се няколко колежки с влиятелни гаджета, които с лекота харчат по 30 бона за клип и пътуват из цял свят.

Наскоро се запознах с един много важен човек. Обещал ми е да ме вземе с него на курорт в Швейцария. Сигурна съм, че ще го омая и скоро ще съм още по-голяма звезда.

А останалите ще ми гледат номера на фланелката...

Учех финанси в УНСС и явно се справях доста добре със счетоводството, защото заработвах по няколко хилядарки като мадам на свободна практика.

От шест месеца се водех ивент мениджър на верига клубове из страната. С малката си спортна червена кола развозвах група приятелки по партита. Някои от тях бяха танцьорки, а други - неуспели манекенки от известна столична агенция. За пред хората бяха промоутърки, но три от тях се занимаваха главно с афтърпартитата.

Покрай едно бивше гадже завързах контакти с много богати и влиятелни мъже, които нямаха нищо против да подпомагат моите момичета срещу качествен секс.

Всичко ставаше много дискретно и бързо. За час работа аз и избраната мацка се прибирахме с доста прилична сума, деляхме 50 на 50. Аз като готин шеф нямах претенции към бакшишите от клиентите. Бях доволна, че съм си намерила своето място под слънцето, и изобщо не ме притесняваше, че е в продажбата на женска плът. Всичко ставаше доброволно и не изпитвах нито страх от ченгетата, нито пък вина към момичетата - всяка беше свободна да си тръгне, когато пожелае.

За няколко години така и не се случи някоя да се откаже. Харесваше им, а и парите си ги биваше.

Толкова се бях главозамаяла от изкарването на лесни пари, че съвсем изключих за мутрите, които можеха да ми създадат дълги здравословни проблеми. Мислех си, че съм застрахована от сблъсък с тези елементи, смятах, че те са останали някъде много назад във времето, че са замразени в средата на 90-те.

Една вечер получих странно телефонно обаждане. В слушалката чух млад мъжки глас, който ми определи час и място за среща. Отидох с един приятел, здраво момче, което беше отдало целия си живот на фитнес залите и анаболите. То имаше внушителен вид, но заешко сърчице.

Срещата с тайнствения мъж, облечен в памучен черен анцуг и шапка с козирка, беше кратка. Предупреди ме, че ако продължавам да практикувам лесния и доходоносен занаят, ще се разделя с хубавите си крака и ще дочакам старините си в инвалидна количка. Беше толкова директен и делови, че за минути останах безмълвна и дори не помня какво съм му отговорила.

След три дни отново се видях с въпросния господин. Платих глоба за шанаджийската си роля на сводница в размер на десет бона. Този човек не се шегуваше и ми даде ясно да разбера, че трябва да съм благодарна, че изобщо съм жива.

Аз бях изкарала достатъчно пари, за да избутам няколко месеца, но какво шях да правя после? Не исках да продавам тялото си, но не исках и да мизерствам. Мечтаех за собствен апартамент в центъра на София и на месец ме устройваха поне 5 хилядарки.

Никога досега не бях правила секс за пари и въпреки че работата на сводница ми идваше отръки, не си се представях като проститутка, пък макар и елитна. Нямах и ден трудов стаж. Трябваше да измисля бързо вариант, как да оцелея.