Калина Паскалева - Дневниците на една курва

Вече бях завъртяла главата на един политик средна ръка и се възползвах от връзките му в някаква кабелна телевизия, където бе чест гост в глупаво дискусионно студио, което едва ли някой гледаше.

И така, срещу няколко вечери и секс в прозрачен асансьор на бизнес сграда станах водеща на среднощна телевизионна игра. Някои от приятелите ми се шегуваха с ролята ми на „водеща“, но аз въобще не им се сърдех. Завиждаха ми, че ме дават по телевизията и съм известна.

Редовно ме викаха и като гост по сутрешните блокове, все по сексуални теми, но това също не ме безпокоеше. Важното е да те дават, както казваше мама. Щом искат мен, значи съм важна за обществото.

Партитата с колегите ми и най-вече с шефовете ми също не закъсняха. По време на тези купони се запознах с елита на България: актьори, певци, политици. Събираха се в големи къщи в тузарските квартали на южна София, далеч от погледите на обикновените хора. Кокаинът, проститутките и алкохолът се лееха като из ведро. Повечето хора, които вие гледате вечер по телевизията, аз съм виждала в скута на травестит или оповръщани в тоалетната. Пиарските интервюта, в които се кълнат, че никога не са помирисвали наркотици и никога не са изневерявали на половинките си, дори вече не са ми смешни. В телевизионния бизнес всеки се чука с всеки, понякога групово, и в това никой не вижда нищо смущаващо.

За да се харесам още повече, наруших правилото си да не употребявам дрога. Започнах да пия и да се друсам. Коката ми даваше усещането, че съм незаменима за телевизията, в която работех. Сама предлагах на продуцентите и главните редактори да бъда тяхна сексиграчка. Парите и славата им ме възбуждаха и вярвах, че предоставяйки тялото си за няколко часа, ще се задържа минимум два сезона на екран.

Новите колежки не спираха да ми въртят интриги: загубени сценарии, заливаха сценичните ми тоалети с кафе, забравяха да слагат пегели, когато е нужно по време на записите на коледните предавания...

Но това не ме сломяваше. Аз бях упорита провинциална девойка и бях готова да мина през ада, но не и да отстъпя мястото си в телевизията. Превърнах се в още по-егоистично животно, забравих за приятелите си.

Спрях да стъпвам по земята, когато ме направиха водеща на женско токшоу. Държах се с колегите си като с роби. Те бяха длъжни да отговарят пред продуцента за моите грешки. А с него ме свързваше едно грубо чукане по време на пролетния тиймбилдинг.

Разхождах се из студиото на предаването си като кралица, а щом станеше някой гаф, пърхах невинно с мигли и вдигах рамене.

До един ден.

Заминах в командировка за родния си град. Трябваше ни интервю с известна диетоложка, а аз не позволявах на репортерката ни, също като мен продукт на реалити формат, да го направи сама. Страхувах се, че ще се справи блестящо и е възможно да ми изяде хляба.

В командировката заминах само с оператора. Младо и доста секси парче, но със заплата колкото един чифт мои обувки. Никога не го бях заглеждала, камо ли да си говоря с него. Но сега ни чакаха пет часа път, които проклинам и до днес.

Той беше достатъчно нахален, за да ми бръкне под роклята по средата на пътя. Усетих възбуда и след пет минути вече яростно се чукахме на задната седалка. Този животински секс ни преследваше през цялата командировка. Интервюто не се получи добре, както и следващите ми десет предавания. Не можех да мисля за нищо друго освен за това момче. Доставяше ми удоволствие, каквото не бях изпитвала досега. Явно отдавна не бях правила секс за самото удоволствие.

А аз от своя страна се грижех за него - купих му нови дрехи и пистов мотор, с който да киселее пред колегите. След шест месеца разбрах, че той има красива приятелка, бременна в четвъртия месец. Нямал сериозни намерения към мен. Просто искал и той да ме чука, така или иначе всички ме били минали.

Малко след това ме свалиха от екран заради поредната нова звезда с напращели силиконови цици. Шефът разбрал, че се чукам с „прост оператор“, засегнал се и разпоредил повече да не ме показват никога по телевизията. Бях позорно изритана от офиса, а служебната ми карта бе своевременно отнета.

Е, мили бъдещи тв звезди! Запомнете от мен, препатилата, един основен урок на телевизионната водеща. Никога, ама никога не се чукайте с операторите и шофьорите, колкото и сексапилни да ви се струват.

Родих се в бедно семейство, в малко китно градче в Подбалкана. През зимата, когато имаше туристи, майка ми беше певица в кръчмата на чичо Тошо, а аз мечтаех да стана като нея. Струваше ми се неземно красива и успяла, въпреки че самата тя непрекъснато оплакваше живота си. Когато хванеше микрофона, цялата засияваше. Беше убедена, че само някакво злощастно стечение на обстоятелствата не я е изстреляло на световния връх и не е основната конкурентка на Драгана Миркович за престижните балкански музикални награди.