Калина Паскалева - Дневниците на една курва

С моите приятелки, и те видни „карачки“, бяхме измислили нова схема. Към 5 сутринта отивахме в Меката на разврата за висаджийските години - бар „Домби“. По това време всички клиенти бяха тотално матирани и едвам уцелваха чашите. Дебнехме ги в тоалетната и ако шмъркаха кокаин, веднага се залепяхме за тях. Това автоматично означаваше, че ще ни поканят с тях на афтърпарти. А какво по-хубаво от това - безплатни наркотици, спане в чисти и меки завивки и минимум 200 лева на финала. Трябваше само да бъдем внимателни със старите сводници, защото те също бяха отворени на тази схема и можеха или да ни дръпнат към тяхната групировка, или така хубаво да ни разкрасят, че три месеца да не можем да се показваме навън.

Диджеят на Домби, легендарният Геле, понякога ни бъркаше с елитните курви и тържествено ни поздравяваше по микрофона с думите: „Добър вечер на височайшите госпожици, видни представителки на Бъкин-гамския дворец!“ Ние кокетно се усмихвахме и се отправяхме към бара, чакащи някой да ни покани на сепарето си.

Първото вдясно някога е било на Жоро Илиев и сега не всеки можеше да седне на него. Задължителното условие да отъркаш задника си в него е да имаш поне трима охранители, скъпа кола с шофьор и поне една условна присъда.

На пръв поглед всичко изглежда чудесно. Малка дискотека в центъра на София, в която можеш да си допиеш до 10 сутринта, ако не ти се дават пари за хотел. Големи дървени врати, червен килим и вити стълби водят към подземно помещение, за което се носи куп страховити легенди. Неписаният правилник на този исторически бардак е да имаш минимум нож, а ако притежаваш пистолет или палка, си на особена почит и се ползваш с респект.

Заведението разполага с охрана, но редовните клиенти никога не биват унижавани с проверка. Много е възможно, ако някое ново момче се обърка и спре някой тузар от ъндърграунда на входа, да изяде здрав пердах.

В „Домби“ „барети“ също не влизаха и това беше другата причина „карачки“ като мен да се чувстват по-сигурно, отколкото в собствения си дом. В този бар не съществуваше опасност униформени да ни заключат и изпратят на почивка в затвора.

Улицата разказва, че именно тук можеш да си купиш кока толкова лесно, колкото и цигари на улицата. Много по-удобно е да си жулиш директно от масата, но така изпускаш разговори за златните мутренски години. Аз бях на 20 и Жоро Илиев го бях виждала само на снимка, но от всичко, което бях чула за него по време на афтърпартита, си го представях като мъж мечта.

Обичах да се заседявам в кенефа. Обстановката там е доста задушевна, вратите не се заключват и всеки се чувства като у дома си. Можех да изкарам едни бързи 50 лева, като гепя нечия фуния, докато друсаме. Никой нямаше да се усети.

Години наред „Домби“ си остана най-купонджийското заведение, с най-стария диджей. Всеки знае кой е Геле и Геле разпознава всеки. Вади душата на клиента с памук - знае коя е любимата му песен и я пуска в мига, в който човекът прекрачи прага на бардака. Безупречен е в работата си, а устата му е заключена като с катинар. С годините се е нагледал на какво ли не, но не е проронвал и дума. Разпознава отлично съпругите и любовниците на видните мутрафони, но нито веднъж не е допуснал грешка в поздравите. „Домби“ без Геле няма да е същото. Той е част от мебелировката. Ето защо лятото колоритният диджей се мести в морската дискотека, носещата същото име и слава. Но е по-лъскаво, клиентите са по-разнородни, все пак Слънчев бряг е сбирщина на хора от цяла България. Там не практикувам професията си на „карачка“, защото конкуренцията е много голяма и няма да мога да си избия дори транспортните разходи.

Посетителите бяха все отбрани хора: мутри, спортни легенди, ММА бойци и красавици от ъндърграунда. Аз лично не ги гледах като мъже, а като пачки с банкноти. Не си въобразявах, че някой ще ме поиска за жена. Картинката беше ясна: аз продавах тялото си, а те задоволяваха извратените си желания. Улицата обаче разказва, че често пъти посетители на „Домби“ прекаляват с алкохола и опиатите и при наличие на много тес-тостерон в себе си искат да си мерят атрибутите. Аз винаги съм доста пияна и дрогирана и си мисля, че просто се закачат. Всъщност се побутват и се заяждат с идеята да се предизвикат скандал и побой. В такива случаи най-много го отнася личната охрана на мутрите. Шефовете им обикновено се оправят на по чашка и някоя друга линия в тоалетната, докато пляскат по задника някоя като мен. Свидетелите на мутренските години дълго няма да забравят култовия крадец Чората като един от най-верните фенове на бардака на „Графа“. Любимото му занимание беше да танцува сам на дансинга, гол до кръста, запасал един пистолет в колана си, и с два ножа, по един във всяка ръка. Беше любимец и на наркодилърите и те си го пазеха, каквато и свинщина да направи. Купуваше огромни количества и омазваше цялата си грозна физиономия с белия прах. Да не дава господ някой да му се изпречи на пътя в такъв момент. Погледът му беше на кръвожаден хищник, готов да изпие всичката ти кръв. Ставаше нещо страшно и не защото беше канара от мускули, напротив, едва ли тежеше повече от 60 кила. Просто беше луд, надрусан и въоръжен. Не се страхуваше от нищо и никого.