Сесили Зигесар - Защото го заслужавам

— Как мога да си водя дневник, при положение че единственото място, където ходя, е училището? — оправда се той. — Нищо особено не ми се е случвало — той посегна с трепереща ръка към чайника и си наля ароматен топъл английски чай. Оо, кофеин .

Ръсти почука по корицата на бележника му с дългите си оранжево-розови нокти.

— Подробности , скъпи. Подробности. Трябва да си помислиш дали да не изоставиш училището и да се отдадеш на писане за една или две години. Като Мистъри — тя остави червилото от устата си върху бялата салфетка. — Записала съм ви с Мистъри утре вечер на поетично четене в „Равингтън Роувър клуб“. Бъкли вече разпространява рекламите. Време е. Всички стари поетични клубове се завръщат. Трябва да можете да четете. Казвам ви, поезията е следващият рокендрол!

Мистъри се изкиска и ритна Дан по пищяла под масата като пияно магаре. На Дан също му се прииска да я изрита, малко го заболя, но не искаше да се държи като дете.

Ръсти щракна с дългите си пръсти и водата пристигна веднага.

— Дайте на тези деца всичко, което поискат душичките им — заповяда тя. — Трябва да бягам, скъпи. Мама има среща — тя им изпрати въздушни целувки и зачатка към изхода с роклята си на гейша, привличайки чуждите погледи с огнените си опашки и огромна фигура.

Майката птица напуска гнездото, оставяйки принцесата и просяка с отворени човки.

Мистъри допи мартинито на Ръсти и погледна изморено Дан с унилите си сиви очи.

— Всеки път, когато Ръсти спомене името ти, усещам топлина между бедрата си — призна му тя с хриплив глас. — Искам те цяла седмица, но успях да канализирам животинската си страст в книгата — изхили се тя. Зъбите й изглеждаха като оцветени с жълт молив. — Част от нея е очевидна.

Просякът се превръща в принц. За да съчиня израз, убивам.

Дан се пресегна за един сандвич с краставички и го напъха в устата си. Дъвчеше нервно, без да усеща вкуса му. Трябваше да се прибере вкъщи и да започне да пише дневника си. Трябваше да си има приятелка. Трябваше да бъде отвратен от тази напълно луда, възбудена мацка с пожълтели зъби. Но истината беше, че и той се възбуди. Вече два пъти загуби девствеността си и нямаше търпение да я загуби отново… и отново.

— Хайде — кимна Мистъри и му подаде ръката си с пожълтели нокти, — можем да си наемем стая за сметка на Ръсти.

Дан грабна бележника си и я последва на рецепцията. По дяволите поезията. Не можеше да устои на следващата глава от разказа.

Джени нямаше как да бъде сигурна, че Л, който й изпрати бележката на Свети Валентин, беше момчето от „Бенделс“. Можеше да бъде някой пълен идиот или дебел перверзен тип, но за себе си знаеше, че вече е влюбена в него. Чувстваше се като момиче от приказките, влюбено в един маскиран мъж и беше твърдо решена да се вози в автобуса на 79-та улица, докато го срещне лице в лице. В понеделник и вторник тя пътува с автобуса до седем часа следобед без успех. В сряда след училище Елиз я придружи.

— Не разбирам. Защо го правим отново? — попита Елиз. Беше свършила с домашните и гледаше отегчена до смърт през прозореца.

— Казах ти. Сутринта забравих любимата си шапка в автобуса. Сигурна съм, че ще я намеря, ако сменим достатъчно автобуси — излъга Джени.

— Някой сигурно я е взел — отвърна Елиз. — Хубавата ти червена шапка? Сигурна съм, че някой я е взел.

Една жена на средна възраст с дебели глезени и старомоден шлифер четеше Уолстрийт джърнъл и ги наблюдаваше по начина, по който хората винаги гледаха тийнейджърите, когато разговарят на висок глас. Нещо подобно на: може ли да натиснете бутона за отнемане на звука? Ако обичате .

— Само този автобус за последно и после се прибираме вкъщи — обеща Джени, въпреки че вече бяха сменили два автобуса, откакто беше обещала същото.

Елиз сложи ръката си на обутото с черен чорапогащник коляно на Джени и я задържа там.

— Все ми е едно. Нямам какво друго да правя.

Джени изчака Елиз да махне ръката си.

— Какво правиш? — прошепна силно.

— С кое?

— С ръката си.

— Книгата казва да дадеш израз на чувствата си с нежни ласки — обяви Елиз.

— Но аз не искам да го правиш. Освен това сме в автобуса — изсъска Джени и отстрани ръката на Елиз. Последното нещо, което искаше да види Л, беше как тя и Елиз се галят. Господи . Колко неприятно.

— Какво лошо има? — проплака Елиз и сръга Джени в крака точно когато автобусът силно се наклони. Джени се изхлузи от седалката на земята и задникът й се приземи тежко върху нечии обувки.